4-те грешни аргумента за повишаване на максималния осигурителен доход

Коментар на адвокат Тюркер Моллахасан 

Датата е 08.03.2019 г. Тогавашният бизнесмен – г-н Асен Василев, публично твърди, че ефективният данък върху заплата от 3 000 лева в България е близо 50%. В тази сметка г-н Асен Василев добавя и дължимите осигуровки с ясното разбиране, че тези пари се харчат за „една голяма кражба, гарнирана с некадърност и некомпетентност“.

Две години по-късно г-н Василев е политик и според него максималният осигурителен доход („МОД“) следва да се повиши. За целта е измислена нова формула за определянето на МОД: коефициент от 2.3, умножена със средната работна заплата за миналата година[1].

Изразените аргументи в подкрепа на тази идея бяха следните:

ставало въпрос само за 78 лв. на месец – малка сума за хората с 3 000 лв. заплата (Асен Василев);

трябвало МОД да бъде функция на средната работа заплата и всяка година, когато има увеличаване на средната работна заплата, следвало МОД автоматично да се увеличи (Асен Василев);

увеличаването на МОД било в интерес на хората, които се осигуряват на МОД, защото в бъдеще щели да получават по-високи пенсии (БСП и Мика Зайкова); и

трябвало допълнителни средства за предвидените „много добри политики“ и вече нямало да има кражби (Кирил Петков).

1. Наистина ли става въпрос само за 78 лв. на месец или това е „некадърност и некомпетентност“ от страна на предлагащите?

Според данните на НСИ средната работна заплата в България през м. 09.2021 г. е 1 543 лв[2]. Очакванията според участниците в дискусията е тя да стане около 1 530 лв. за цялата 2021 г. Ако умножим тази сума с предложения коеф. от 2.3, получава се сумата от 3 520 лв. Тоест, реално се предлага увеличение на МОД с 520 лв. или близо 17%.

Най-честата обща осигурителна ставка в България е 32.7% (13.78% за служителя и 18.92% за работодателя). Тоест „става въпрос“ за 170 лв. на месец. В допълнение, в Бългaрия има десетки хиляди самоосигуряващи се лица, които изцяло сами покриват тези над 30% осигуровки. За тези лица предложената мярка означава директно намаляване на разполагаемия им доход с 2 000 лв. на година. И това по време на здравна и инфлационна кризи, които намаляват допълнително покупателната способност на всички.

2. Осигуровките се дължат за конкретни здравни и социални права и няма никаква логика те да бъдат функция на средната заплата в България.

В тази връзка следва да се обърне внимание на следното. Една от целите в предизборната програма на ПП беше, че към края на мандата им средната работна заплата в България да мине прага от 2 000 лв. Означава ли това, че след 3-4 години средната класа в България ще плаща осигуровки на база над 4 500 лв. на месец (коеф. 2.3 х 2 000 лв.), т.е., тези хора ще дължат близо 18 хил. лв. осигуровки на година?

Ако целта е именно това, защо? Хората, които получават по-високи доходи в България, повече здравни услуги ли потребяват (близо 25% от дължимите осигуровки отиват за здравни вноски), по-дълго време ли излизат в майчинство, повече болнични ли ползват, повече трудови злополуки ли преживяват? Очевидно не.

Осигуровките се дължат за конкретни здравни и социални права и няма никаква логика те да бъдат функция на средната заплата в България, която може да се повиши изкуствено дори с увеличаването на минималната работна заплата.

3. Лицата с високи доходи нямат интерес да получават по-високи пенсии чрез плащане на по-високи осигуровки на държавата.

Третият аргумент беше, че увеличаването на МОД било в интерес на хората, които се осигуряват на МОД, защото така в бъдеще щели да получават по-високи пенсии.

Хората, които получават високи доходи, биха могли и сега доброволно да внасят вноски в „третия стълб“, за да получават „по-високи“ пенсии след време, или да инвестират по друг начин за своите старини. Очевидно този аргумент е абсолютно несъстоятелен и не заслужава допълнителни коментари.

4. Не е вярно, че кражбите са спрели, а за „многото добри политики“ могат да се изпълнят със спестените средства от течовете.

Основната политическа теза и обещание, които направиха ПП първа сила на последните избори, бяха, че (1) в България се краде около 8 млрд. лв. на година и че (2) тези течове могат да се спрат.

В България на ежедневна база ставаме свидетели как точно пенсионната и здравна системи се източват (чрез фалшиви ТЕЛК решения, нереални клинични пътеки, злоупотреби с разходване на средства на държавни болници, вкл. завишени заплати на директори на болници и така нататък). Арогантността на измамниците стигна до там, че дори самият министър на здравеопазването беше използван за такава цел.

Ако приемем за вярна информацията от БСП, че около 100 000 души в България се осигуряват на МОД, то предложената мярка цели да събере около 200 млн. повече за 2022 г. (т.е., тази сума може да бъде компенсирана само с 2.5% от течовете, изчислени от г-н Асен Василев).

Оказва се обаче, че е много по-лесно и привлекателно да удариш осигуряващата се на реални доходи средна класа, вместо да се бориш с „течовете“ на продънените кофи. И това не е никак справедливо.

[1]Идеята беше лансирана от г-н Асен Василев и подкрепена от представители на ПП, БСП и г-жа Мика Зайкова от ИТН на 27.11.2021 г. по време на дискусиите на финансовите експерти на бъдещите коалиционни партньори. Следва да се отбележи, че представителите на ДБ бяха изцяло против, но не успяха да убедят останалите.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови