Автор: Димитър Чобанов, финансист
На свое заседание на 11 декември Министерският съвет прие проекта за държавен бюджет за 2025 г. Планираните приходи, помощи и дарения са почти 92,5 млрд. лв., разходите заедно с вноската в бюджета на Европейския съюз са 98,9 млрд. лв., а дефицитът е 6,4 млрд. лв. В няколко последователни статии ще представя основните му параметри и моята оценка за тях.
През последните години (от COVID-19 кризата насам) е налице промяна в модела на управление на държавния бюджет – първо се определя колко разходи ще бъдат направени и след това се търси начин необходимите средства да бъдат осигурени, но при условие че основните данъчни ставки (уж) не се променят.
Нарастването на разходите обаче не е съобразено с възможностите на българската икономика и това налага използването на мерки с еднократен характер или такива, които се изразяват в трайно източване на ресурсите от държавни и общински предприятия най-вече в енергетиката, от Българската народна банка, добивната промишленост и т.н. Тъй като неизменно се оказва, че и това не е достатъчно, се прибягва към по-традиционното решение – свиването на капиталовите разходи, които изведнъж вече не са толкова необходими.
Само че в резултат от тази политика нито потенциалът за икономическо развитие нараства, нито бюджетът е балансиран, а се формира дефицит от около 3% от брутния вътрешен продукт и се натрупва допълнителен държавен дълг.
Всъщност предприетите през годините мерки включват увеличаване на максималния осигурителен доход и повишаване на данъка върху печалбите за предприятията с оборот над 1,5 млрд. лв. от 10% на 15%.
Първата мярка се обосновава с по-големите права, които щели да получат осигурените на максималния праг лица, но същевременно не се отчита, че вероятността голяма част от тях да имат нужда от обезщетения за безработица е много ниска, че здравните права са еднакви за всички осигурени, независимо дали са на минимален или максимален осигурителен доход и че всъщност максималната пенсия далеч надхвърля получения размер според коректното прилагане на формулата в Кодекса за обществено осигуряване.
В крайна сметка благоразумната фискална политика би следвало да отчита какви са възможностите на икономиката и колко приходи ще се получат при действащото законодателство, кои са приоритетните области за използване на средствата и така да определя размера и разпределението на разходите.
Правилният модел е да се спазва бюджетната дисциплина и да се намаляват пречките пред икономическия растеж. Това означава строг контрол върху разходната част и спазване на принципите, заложени в Закона за публичните финанси – адекватност, икономичност, ефективност, ефикасност, прозрачност, отчетност, отговорност и устойчивост.
Използването на капиталовото бюджетиране е инструментът, който да се използва, за да се покаже, че дадена инвестиция носи нетни ползи за обществото и позволява подредбата им. Преди да се пристъпи към заемно финансиране обаче първо трябва да се търси вариант за търсене поне на икономия при съществуващите разходи – дали е възможно същите резултати да се постигнат с по-малък ресурс и тогава да се преминава към дефицит и поемане на допълнителен дълг.
Бюджетната дисциплина е необходима, защото дефицитите и нарастването на дълга през дадена година или период всъщност означават неизменно повишаване на данъчните ставки рано или късно, особено когато исканията за повишения за бюджетни заплати почти винаги се изпълняват и са свързани с ангажимент за трайно увеличаване на разходите. Колкото повече се отлага тази мярка обаче, толкова по-голям ще бъде скокът на данъчните ставки.
При настоящата ситуация с големи постоянни дефицити и растящ държавен дълг населението трябва да се подготви за повишаване на данъчната тежест и - доколкото е възможно - да се опита да повиши дела от доходите си, който спестява. Или ако използвам популярния израз – „да се стягат коланите“.
Тук отново трябва да обърна внимание на факта, че тази политика засяга населението по различен начин. Проблемът ще възникне за хората, които са нетни вносители в бюджета (имат по-голям принос, отколкото получават от там) – тези, които не са на бюджетна издръжка и не разчитат на държавни поръчки за своите доходи. За тази група данъчната тежест и в момента е (много) висока, но ще се повиши и те трябва да се подготвят за това.
ПРОДЪЛЖАВА
