Автор: Димитър Чобанов, финансист
ПРОДЪЛЖЕНИЕ
На свое заседание на 11 декември Министерският съвет прие проекта за държавен бюджет за 2025 г.
Планираните приходи, помощи и дарения са почти 92,5 млрд. лв., разходите заедно с вноската в бюджета на Европейския съюз са 98,9 млрд. лв., а дефицитът е 6,4 млрд. лв. В няколко последователни статии ще представя основните му параметри и моята оценка за тях.
За разлика от проекта за бюджет за 2024 г., когато дори оценката за размера на БВП през базовата (2023) година беше погрешна (и аз нееднократно предупредих за това), а реалният растеж на този показател според очакванията се оказа по-нисък от планирания, прогнозата в настоящия проект изглежда по-реалистична. Разбира се, при условие че не се случи някаква непредвидена в базовия сценарий ситуация в национален и в международен аспект.
Очаква се леко ускоряване на реалния икономически растеж до 2,8%, БВП в стойностно изражение да достигне 215,2 млрд. лв. и да нарасне номинално с 6,8%, средногодишната инфлация да се забави малко до 2,4%, нормата на безработица да се понижи леко до 4,1%, а средната месечна заплата да се увеличи с 9,1%. Тази положителна картина се получава при допускания за по-висок растеж на световната и на икономиката на ЕС, леко поскъпване на еврото спрямо щатския долар, поевтиняване на петрола на международните пазари, запазване на цените на неенергийните ресурси и понижаване на пазарните лихвени проценти спрямо 2024 г.
Рисковете пред тази прогноза са свързани с развитието на част от най-важните за българската икономика партньори. Германия е изправена пред задълбочаване на проблемите, произтичащи от „зеления“ преход, които предизвикаха както спад в икономиката, така и политическа нестабилност. Това заедно с повишаването на минималната работна заплата в България се отрази негативно на част от фирмите, които работят с германски партньори, и те затварят производства и освобождават работници. Проблеми са налице и във Франция, които могат да застрашат стабилността в еврозоната като цяло.
Растежът през 2025 г. ще бъде движен от потреблението и инвестициите. Повишението на заплатите в бюджетната сфера и увеличаването на минималната работна заплата ще допринесат за по-високо крайно потребление. При инвестициите съществува риск прогнозата да не се изпълни, както се случи през 2024 г. заради неполучените траншове по Плана за възстановяване и устойчивост. Прогнозата за преките чуждестранни инвестиции също изглежда завишена особено предвид спада през настоящата година. Положителен импулс може да се очаква от членството в Шенген, но то ще се отрази както върху вноса, така и върху износа на стоки, както и върху изходящите и входящите туристически потоци.
В прогнозата прави впечатление, че разходите (без вноската в бюджета на ЕС) се увеличават с 19,7 млрд. лв. спрямо очакваното изпълнение за 2024 г., докато БВП ще нарасне само с 13,8 млрд. лв. Това означава, че в прогнозата се предвижда част от тези разходи да се насочат основно към внос и към междинно потребление и да не допринесат за растежа на икономиката.
Освен това през 2027 г. и 2028 г. реалният растеж според проекта ще се забави до 2%. Тези развития се явяват потвърждение на тезата, че надхвърлянето на определен праг за съотношението между държавните разходи и БВП всъщност не допринася, а дори пречи на растежа. Наблюдава се т.нар. ефект на изтласкване на частните инвестиции, тъй като повишава неефективността заради необходимостта от повишаване на данъците, както ще се случи в България.
Основно положение за държавния бюджет и всеки друг управленски акт или план е да се съобразява с Конституцията и действащото законодателство. Министерският съвет отговаря за съставянето, приемането и изпълнението на бюджета и при изпълнението им той трябва да се съобразява конкретно и със Закона за публични финанси (ЗПФ), където са дефинирани фискалните правила.
Това са числови ограничения за опредени показатели, които трябва да бъдат съблюдавани. Недостатък на ЗПФ е липсата на санкции при неспазването на разпоредбите от страна на МС.
Правилото за консолидирания бюджет, което се изпълнява в проекта, ограничава съотношението между държавния дълг и БВП до 60%.
В проекта за 2025 г. обаче не са спазени няколко фискални правила. Първото от тях се отнася до средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит, който не би следвало да надвишава 1% от брутния вътрешен продукт. Структурен баланс е годишното салдо на сектор „Държавно управление“, коригиран спрямо икономическия цикъл без отчитане на еднократните и временните мерки.
Според проекта през 2025 г. ще бъде реализиран структурен дефицит в размер 5,5% от БВП. Тази стойност значително се отклонява от средносрочната цел. Освен това дефицитът се разширява спрямо предходната година, въпреки че е било необходимо да бъдат предприети коригиращи мерки и не са налице извънредни обстоятелства, които биха позволили такова отклонение.
Подобна е ситуацията по отношение на ограниченията за бюджетните салда, отчитани на касова и на начислена основа. Целта за тях е постигане и/или поддържане на нулево или положително салдо. Видимо от предложения проект е, че както през настоящата, така и през следващите 4 години ще са налице дефицити и по двете методологии.
Нещо повече – според мотивите към проекта очакваният от Министерството на финансите бюджетен дефицит за 2024 г. ще възлиза на 6,55 млрд. лв. При очакван размер на БВП за тази година в размер 201,5 млрд. лв. дефицитът на касова основа ще бъде 3,25% от БВП!
Освен това в проекта не се спазват правилата и за растежа, и за размера на разходите. Техният реален растеж не трябва да превишава този на потенциалния БВП, а размерът им не трябва да бъде по-висок от 40% от БВП. И двете изисквания не са изпълнени, защото номиналният растеж на разходите е 25,5% (т.е. реалният е над 20%), а разходите ще са 46% от БВП през 2025 г. и ще се понижават постепенно до 42% в края на прогнозния период.
По този начин с приемането на проекта Министерският съвет категорично не спазва разпоредбите на Закона за публичните финанси.
