За поредна година Бургас ще се включи в отбелязването на Международната нощ на прилепите. За разлика от предишни издания, този път акцентът да бъде насочен към възрастните граждани на града, а не към децата.
Целта е да се повиши знанието им за техните непознати съседи, които споделят градското пространство и дори обитават едни и същи жилищни сгради с нас хората. Опазването на прилепите в последната година стана особено актуална тема във връзка със санирането на жилищни сгради и запазване на зимуващите между фугите бозайници.
Нощта на прилепите тази година се организира от Българска фондация Биоразнообразие, сдружение „Зелени Балкани“, Община Бургас и НЕПИАСТ- Бургас.
• С какво прилепите са полезни за хората?
• От къде идва изразът „сляп като прилеп“?
• Какво е общото между прилеп и гумено мече?
• Кои прилепи спят на палатка?
• Кой е най-големият им враг?
Отговори на тези и на други любопитни въпроси ще даде известната изследователка на прилепи – Станимира Делева, която само преди няколко месеца се завърна от Коста Рика, където изследваше местните пещери и прилепите, които ги обитават. Тя ще въведе гостите в прилепския свят с презентацията си „Нашите мили диви съседи“.
Организаторите ви канят в Културен център „Морско казино“ на 24.10.2017 (вторник) от 18.30 часа в зала Георги Баев. След това за заинтересованите ще има разходка с детектор за прилепи в Морската градина на града.
Прилепите в България
Разположена в регион, представляващ пресечна точка на 4 основни фаунистични комплекса (бореален, неморален, степен и средиземноморски), България приютява около 100 вида бозайници, 30% от които... могат да летят. От общо 39 вида прилепи, обитаващи Европа и прилежащите й острови, у нас са установени 33 вида, групирани в 4 семейства: Подковоноси, Гладконоси, Дългокрили и Булдогови. Някои от са типично пещерни, докато други се крият в хралупи или под хлабави кори на стари дървета. Редица видове са се приспособили за живот сред хората и се чувстват добре както във вече изоставени сгради и минни галерии, така и във фугите на панелни блокове или таваните на обитаеми къщи.
Колкото загадъчни, толкова и вълнуващи за изследване, прилепите притежават редица уникални особености. Те са шампиони до дълголетие сред дребните бозайници (най-старият регистриран прилеп в Европа е живял 41 години) и притежават удивително гъвкав метаболизъм (сърдечната честота на големия нощник може да варира между 680 удара в минута по време на полет до 18 удара в минута по време на хибернация). Храната им е съставена от насекоми и други дребни безгръбначни, а разнообразните им ловни стратегии включват преследване във въздуха, събиране от земята или загребване от водната повърхност. Ехолокацията им е толкова усъвършенствана, че им позволява безпогрешно определяне на размера и разстоянието, на което се намира плячката.
Макар да ги виждаме рядко, прилепите са изключително важни за здравето на екосистемите, тъй като с огромния си апетит предотвратяват каламитета (прекомерното размножаване) на редица вредители. За щастие, в нашата страна числеността на повечето видове се е запазила висока, заради обширните стари гори и големия брой подземни местообитания (до момента у нас са известни над 6000 пещери). Зимните колонии, надхвърлящи 40 000 екземпляра, извеждат страната ни на едно от първите места в Европа, що се отнася до значимостта й за летящите бозайници, и ни правят отговорни за опазването на европейските популации.
