Август е от предпочитаните месеци за почивка на морето, но и тогава има най-много удавени. Потвърждава го черната статистика на водните спасители през годините.
Причината е, че както казват морските хора, времето се „обръща“ и настъпват климатични промени, които предизвикват т. нар. „мъртво вълнение“.
„Мъртвака“, както го наричат местните, започва в началото на август, а датата 2 август, когато е Илинден по стар стил, е печално известна, че не минава без нещастни инциденти.
Обикновено опасното явление е причина за появата на водовъртежи и дънни ями, които са още една причина за повишено внимание на плажа. За рисковете в периода на „мъртвака“, какво да правим и какво не, ако попаднем в капана му и как да разпознаваме местата с мъртво вълнение, разказва доайенът на рибарите в района на Приморско Димитър Василев, известен на всички като Диксъна, пише marica.bg.
Дълги години през лятото той е съчетавал рибарлъка с работата на спасител в Царево. Въпреки че познава и обича морето, твърди, че и най-добрите плувци, рибари и дори спасители могат да станат жертви, ако са самонадеяни. За опасното явление Диксъна е убеден, че всеки може да се спаси, ако знае и спазва определени правила.
„Мъртвата вълна се получава след лошо време, силен вятър и големи вълни с бял „гребен“
След спиране на вятъра се получават течения, които се придвижват от брега към морето, въпреки че самото то изглежда спокойно и гладко. Реално вълната е отдолу и е много мощна. Тя е остатък от онази, която е била преди това, но видимата част е изчезнала и това заблуждава неопитните плувци“, разказва старият спасител и посочва признаците, по които да разпознаем къде има мъртво вълнение.
„На първо място това е видим коридор от разпенена вода, който е перпендикулярен на брега. Видите ли тази бяла пътека - не влизайте. Ако в непрекъснатата линия от приливни вълни се забелязват разкъсвания с широчина 5-10 метра, това също е знак за мъртво вълнение. Участък с пяна, някаква морска растителност, балончета, който се движи от брега към открито море, също е знак за „мъртвак“.
Повечето хора не знаят как да реагират, ако попаднат в мъртво вълнение. „Мъртвакът“ е близо до брега, на плиткото и човек не очаква толкова силно течение. Когато започне да го дърпа навътре - стряска се и се паникьосва, а в подобни ситуации паниката е най-лошият съветник. Това е и причината жертвите да се удавят и на плиткото“, обяснява Диксъна.
Във всяка една рискова ситуация дали ще попаднете в яма, дали ще усетите, че морето ви дърпа към дълбокото, или попаднете във водовъртеж,
най-важното е да не изпадате в паника.
Първо се огледайте и ако има хора наблизо, викайте за помощ, съветва опитният рибар.
Най-важното обаче е хората да се доверяват на спасителите, които имат информация и проверяват за мъртво вълнение, за да обозначат допуска до водата, като поставят флаговете с различни цветове.
Не се ядосвайте и не влизайте в конфликт с тях, ако надуват свирките и нервно ви приканват да излезете от водата, защото в повечето случаи опасните, спонтанно възникващи течения, не се проявяват визуално, съветва Диксъна. На всички, които обаче предпочитат по-малките романтични заливчета, които често са неохраняеми, морският вълк дава напътствия какво трябва да се прави, ако попаднем в критична ситуация.
„За да не изпадат в паника, хората трябва да знаят, че
мъртвото вълнение няма да ги завлече към дъното.
Това не е водовъртеж. То е кратко и с голяма скорост, но се движи само по повърхностният слой на водата. Увлича навътре в морето, но не и към дъното. В повечето случаи ширината му е 10-20 м и рядко стига до 50 м и ако се преплуват буквално 20–30 метра успоредно на брега, човек изляза от течението. Дължината на мъртвото вълнение също е ограничена.
Течението отслабва, тягата също отслабва там, където вълните достигат своя пик и започват да се разбиват. Обикновено това място се намира на не повече от 100 метра от брега“ обяснява доайенът на рибарите. Друг важен съвет, който дава той, е, че попадайки в опасното течение, задължително трябва да се плува успоредно на брега.
„Ако срещате голямо съпротивление, дори и плувайки паралелно на брега, оставете се течението да ви носи на повърхността. Изключително важно е да се знае, че попаднем ли в мъртво вълнение, не трябва да се борим с него и да се мъчим да стигнем брега, колкото и близо да е той. Това е излишно хабене на силите и само ще ви изтощи.
Вдигнете високо ръката си - това е знак, че бедствате“,
съветва опитният спасител. И допълва, че е добре да се отдалечим от „мъртвака“ поне 50-100 м и тогава да започнем да плуваме към брега. „Ако веднага поемете обратно, има опасност течението да се възобнови на същото място и вие да попаднете отново в него. Течението бързо отслабва и свършва там, където вълните достигат своя пик и започват да се разбиват“, съветва рибарят.
Той обаче предупреждава, че ако видим бедстващи хора, не трябва да се спускаме, колкото и добре да плуваме, ако нямаме уменията на спасител. Най-добре е да се подаде въже, дреха или каквото имаме подръка, за което да се хване бедстващият, но в никакъв случай да не позволяваме на удавника да се вкопчи в нас, защото и двамата ще се удавим.
Ако наблизо има рибарски лодки, също трябва да се подава знак с вдигната ръка. „Всеки рибар в лодката си има въже със спасителен пояс. На всеки, и на най-опитния, може да му се случи да падне при силно вълнение от лодката или да попадне в мъртво вълнение, така че сме подготвени да помагаме“, категоричен е Диксъна, който е участвал в спасяването на много удавници.
Мъртвакът понякога връхлита дори през няколко часа в един и същи ден. Смята се обаче, че трае нечетен брой дни - 3,7,9,11. Имало е години, когато не си е отивал и по 20 поредни дни.
Морските хора наблюдават чайките и гларусите. Щом птиците започнат да кацат по вълните, значи че морето се е успокоило и няма опасни подводни течения и дънни ями.
Митко Диксъна посочи, че други рискови ситуации, които можем да се озовем на на морето са да попаднем във водовъртеж или яма.
И в тези случаи важи правилото да не изпадаме в паника и да не се борим със силата на водата. „Отпуснете се, докато спре вихърът, и тогава плувайте под водата настрани, докато излезете от „фунията“, съветва той.
За схващането на крака в морето
съветва да се обърнем по гръб и да масажираме стегнатия мускул.
Признава, че най-много се е ядосвал, когато види хора, които цяла нощ са "яли, пили и се веселили", но решават да се освежат рано сутринта в морето. „Такива хора често дори влизат в конфликт, ако ги посъветваш да не влизат във водата.
После, като ги извадим, са благодарни, но не си дават сметка, че други хора са рискували живота си заради тяхната безотговорност“, разказва доайенът на рибарите и припомня, че не е добре да се влиза в морето веднага след като сме хапнали доволно и сме се разхладили със студена бира.
