Президентът Румен Радев остана възхитен от изящните предмети, сред които са златна огърлица, 2 изящни обици с лъвски глави от елинистичната епоха на Аполония Понтика, 6 листа от погребален лавров венец и
2 златни копчета от средновековието са само част от артефактите, разкрити в Созопол, които участват в десетата юбилейна Националната археологическа изложба „Българска археология 2016“. Откритите от археолозите през миналата година предмети по време на спасителни разкопки удивляват със своята изящност и впечатляват със уникална и рядко срещана фрагментираност, характерна за античната история на Созопол.
Фрагментите на златните обеци са толкова фини и изящни, че впечатляват дори специалистите, които търсят връзка между елинистичната култура и ювелирните умения на траките, живели съвместно през тази епоха. Златните накити и предмети, разкрити от българските археолози не само променят представата за бита на живелите преди векове по нашите земи, но и цели научни концепции, касаещи се до предхристиянската история и архелогия по нашите земи.
Най- впечатляващите артефакти, с които Созопол се представя в националната изложба са открити от специалистите от Археологическия музей в града Теодора Богданова, Маргарита Попова, Димитър Недев и Милена Крумова по време на спасително археологическо проучване на обект“ Лидл, Пътна инфраструктура и Трафопост“, гр. Созопол, съобщава sozopol.bg.
Те разкриват фамилна гробница под могилния насип в северозападната част на обекта. Оказва се, че две ниши- гробове са били ограбени още в античността. Част от техния инвентар- фрагменти от стъклен алабастрон, погребален венец,унгвентарии и др., археолозите откриват пред нишите.
По време на разкопките са проучени още три гроба- яма, циста и погребение в амфора,чийто инвентар отнасят находките към елистичната епоха. Именно там са открити теракоти, съдове, астрагалоси, златни обеци и огърлица.
Гробницата е била вторично използвана през римската епоха,когато в нейната камера е изграден керемиден гроб,чийто инвентар-чаша,стъклена фиала и нож, го отнасят в първата половина на І век след Христа.
Открит е втори керемиден гроб, в който археолозите намират златен венец,стъклена и керамична чаша, теракота ,нож и монета, които са датирани в третата четвърт на І век след Христа. И в двата гроба от римския период е използвана кремацията като погребален ритуал.
Другият обект, където бяха извършени спасителни археологически проучвания е Некропола на Аполония Понтика в местността Буджака, в землището на град Созопол.
Националната археологическа изложба „Българска археология 2016“ по традиция представя резултатите от проучванията през изминалия археологически сезон като излага някои от най-интересните находки и богат илюстративен материал. Тази година съорганизатори са 13 исторически и археологически музеи в страната, които участват с находки от своите фондове.
Изложбата представя над 350 експоната от общо 18 обекта, илюстриращи различни като вид и хронология обекти, от ранната праистория до средновековието. Сред тях са както широко познати обекти с дългогодишни проучвания, като палеолитното находище в пещера Козарника, праисторическите селищни могили Юнаците и Провадия-Солницата, скалният комплекс Глухите камъни, черноморската колония Аполония Понтика, римските градове Деултум и Сердика, първата българска столица Плиска, така и археологическите разкопки на надгробни могили край Приморско и с. Изворово, Харманлийско, спасителните проучвания на праисторическото селище Дамяница, по трасето на АМ „Струма“ и др.
Националната археологическа изложба “Българска археология 2016” може да бъде посетена до 19 март 2017 г. в Залата за временни експозиции на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
