Няма да е пресилено да се каже, че Кукеровден е най-уважаваният и пищен празник в странджанското село Бродилово.
Автентичният обичай Бял кукер бе отбелязан на 29 февруари тази година. Празникът е част от живото наследство на Странджа.
В Бродилово традицията не е както в останалите части на страната. Тук кукерът е само един и без маска, облечен в бели овчи кожи, начернено със сажди лице, хлопки около кръста и държи в ръката си пометаж /дървен прът със завързан парцал, овалян в кал/.
Важен атрибут е дървеният фалос, който е с червен връх – символ на плодородието. В Бродилово на него пише „честито“.
Белият кукер се прави всяка година без прекъсване от 1912 година, когато идват бежанците от Лозенградско. Това разказа за meduzata.com Георги Илиев, председател на Тракийският културен клуб "Св. Св. Константин и Елена" - Царево и народен певец.
В днешно време традицията е запазена благодарение на млади хора – студенти, които с ентусиазъм пресъздават обичая с всичките му детайли. Участници в обреда са цар, царица, баба, поп, доктор, полицай, бръснар и др.
Бял кукер за трета поредна година е Станислав Диков, студент Лесотехническия университет, Горско стопанство, 4-ти курс.
В ролята на булката се въплъти Георги Градев, който също учи в Лесотехническия, Горско стопанство, 1-ви курс.
Персонажа на доктора е поверен на Драгомир Илиев, завършил ПГ „Проф. Д-р Асен Златаров“ в Бургас, в момента е в ЦСПП Пазарджик към Академия на МВР.
Останалите роли се играят също от млади хора – ученици от различни училища.
Участниците в цялата свита са с корени от Бродилово. Години наред те са наблюдавали своите бащи и дядовци как извършват обреда и искат да го запазят автентичен за следващите поколения.
Точно в 12 ч започва обличането и маскирането на кукера и свитата му в читалище "Екзарх Антим I".
През цялото време гайдарят Ламбо Ламбов изпълнява най-автентичните песни – „Честит ти, Митка, Кукеровден“ и „Кукере, ле дърти“:
„Дрън, дрън, кукере ле,
Кукерине дърти,
Бабата ти търти,
Поди та я свърти
Там долу в пазлъка...”
В 12.45 ч Белият кукер и свитата му излизат на площада, хвълят жито, изиграмат едно хоро и се отправят към кметството. От там вземат така приготвения "паликош" и го занасят на площада, където го вдигат на високия стълб.
В 13 часа започва обхождането на селото от кукерската дружина.
Първата посетена къща е естествено на кмета Илия Илиев. Той посреща кукерите с отрупана маса и пожелава на всички здраве, плодородие и благоденствие.
След като ги дарява, той им заръчва да не правят много пакости по време на обиколката. По този начин кукерската дружина получава разрешение от официалната власт на селото и започва обхождането на всяка къща.
По време на обиколката всеки от персонажите изпълнява характерни действия - бръснарят бръсне, докторът преслушва със слушалката си, попът благославя. Кукера пък “кукерисва“, т.е. удря с пометаша и фалоса си всички, които среща – предимно жени.
Свитата е шумна, създава усещане за хаос. Тя може да краде случайно срещнати момичета да ги води при Кукера, който да ги кукерисва. През целия ден това е и основната му задача.
Празникът продължава през целия ден с кукерското шествие по домовете в Бродилово.
Привечер свитата е отново на площада, където се извършва “заораване” с дървено рало и обреда Паликош.
Правят се три обиколки на площада, обратно на часовниковата стрелка, като през това време Царя върви до Кукера и "сее" житото. След обиколките Кукера сяда на специално приготвената трапеза за него, където се захранва от Царицата.
После Кукера се хваща на хорото и играе до момента, в който го убиват и той пада на земята.
Съживяването е придружено от диалог между бабата и присъстващите, след което кукерът става и заиграва на хорото.
Белият кукер в Бродилово завършва със запалването на "паликоша". Когато той пада на земята, всички го прескачат за здраве.
Хората продължават до късно вечерта.
***
Спомени на Георги Илиев, председател на Тракийският културен клуб "Св. Св. Константин и Елена" – Царево:
Задължително малките деца в семейството се даваха на Кукера, да ги стръска и да им изгони болестите, за да са здрави и силни през годината. След обиколката, кукера и свитата му се прибираха в читалището. Там те разтоварваха събраните дарения и ги разпределяха.
Привечер цялото село се събираше на площада да наблюдава ритуала със заораването и Паликоша...
Смисълът с убиването и възкръсването на Кукера е това, че на този ден трябва да приключи зимата и да дойде пролетта, да се зароди новият живот и да започне цикъла от начало.
През това време се запалва и Паликоша, като около него се извиват големи и кръшни хора. От баба ми знам, че всеки трябва да се хване на хорото, за да е здрав през годината.
Вярва се, че както изгаря Паликоша, така изгарят злините и лошотиите в селото.
Също е трябвало всеки да си вземе частица от угарките и да я занесе в дома си, като тя остава там до следващата година и се подменя с нова, а старата се заравя някъде из двора.
Така с изгарянето на коша приключваше и празника. Хората се разотиваха по къщите си и селският площад оставаше пуст. Но всеки си тръгваше от тук с очакването, че догодина празника ще се повтори и всички отново ще се съберем, да отпразнуваме началото на новия цикъл, заедно.
Текст, снимки и видео: Ирина ГЕНОВА
Снимки: архив Георги Илиев и фейсбук
