Обикновено премиерът Борисов гледа да мине в началото на лятото през резиденция „Шабла”, вероятно най-малко познатата и една от най-малките от многото, оставени от времето на соца.
Традицията да бъде превърната във фаворит на властта вилата край непопулярното крайно северно черноморско крайбрежие тръгна от Царя, чийто бодигард и главен секретар на МВР беше Борисов, пише trip.dir.bg.
Класическата резиденция на морето, която още от времето на първия владетел на Третата българска държава княз Александър I Батенберг е основната за държавните ръководители, е „Евксиноград”. Слънчевото бунгало е мястото, където поколения наред лидери обичат да летуват на самия неголям плаж.
По-втора ръка властници отсядат в „Тунела”, където има стар и приятен ресторант с чудесна тераса и ретро интериор. Царският дворец, преобразен от Фердинанд I в провансалски стил, има повече церемониална функция, където – също като Тодор Живков, и Борисов обича да приема високи чужди гости.
Голямата световна слава дойде с посещението на френския президент Макрон, който беше специално разведен лично от премиера из приказния парк на резиденцията, който много прилича на градините на богаташките вили по Лазурния бряг между Ница и Кан.
Но специално сме ви запознавали с историята на „Евксиноград”. Така че ще преместим фокуса на не тъй известните обители на властта. По времето на Живков, понеже „Евксиноград” се оказва тесен за летуващите властници и семействата им – там се допускат само членовете на Политбюро и секретариата на ЦК на БКП, в съседни заливи се изграждат почивни станции за по-ниските „ешелони на властта”, както се казваше при соца.
Така апаратът на ЦК на БКП има няколко „дома”, както се наричат отделните корпуси на почивните станции в онази епоха, които след 1989 г. са обособени като ваканционен клуб „Слънчев ден”.
Мнозина оценяват плажа там като много по-добър от евксиноградския и вероятно са прави. Само че луксът на домовете е тип соц, не носи дворцовото очарование на стария дворец с неговия специално направен от европейски майстори в бранша уникален субтропичен парк. През последните години клубът инвестира в нови здания, където не само български, но дори чужди звезди си взеха жилища.
По-високото ниво – членовете на ЦК на БКП, имаха своите „домове” в рамките на затворения и преди, и сега комплекс до самия вход на „Златни пясъци”. При соца групата почивни станции е наречена „Република”.
Незнайно защо, след 1989 г. е прекръстена на „Ривиера”. Още през първото лято след идването на демокрацията там отиват на море първите натрупали повече пари българи, които по-късно стават основните играчи във вече частната икономика.
По-късно комплексът става собственост на убития през 2005 г. крупен собственик на банки, застрахователни компании и хотели Емил Кюлев. По негово време в оградения от зеленина клуб с прекрасен собствен плаж се разиграват шумни соарета с активното участие и на други олигарси. След това нещата притихнаха и днес това е един от малкото по-скъпи курорти за ол-инклузив в България.
Друг такъв можеше да стане резиденция „Перла” в непосредствено съседство с Приморско. Вдъхновен от успеха на Кюлев, посетителят на неговите партита Илия Павлов, решава да направи по-добър затворен курорт на терена на малката вила, който е 130 дка и дава възможност за развиване на ваканционно селище в джунглата на резервата с прекрасен плаж на морето. Той обаче е убит през 2003 г., плановете не се сбъдват, а сега „Перла” е в лошо състояние.
Най-популярното място за почивка на властта е предназначената при соца за дребните чиновници в Министерския съвет станция на Министерския съвет в Слънчев бряг. Тя беше първото място, превзето в зората на демокрацията от новите депутати. И се прочу с евтините кюфтета за тях. Станцията е истински оазис сред огромни естествени дюни, огромен парк с условия за спорт и пръснати малки съобразени с природата заведения, с най-спокойния в курорта собствен плаж.
Тя хем е в Слънчев бряг, хем не е – при създаването си на практика е в края на туристическия комплекс, от който я дели реката. Днес е популярно място за почивка не само за депутатите и служителите на правителството, но и за снабдяващи се незнайно как с осигуряващи отдиха карти – тук соцсистемата е жива, бизнесмени, футболисти и всякакви други светски знаменитости.
