Европейският парламент гласува за предоставянето на спешна подкрепа на хората, бягащи от войната в Украйна, съобщи българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев.
Това се случи по време на дискусия с журналисти относно политиката на ЕС в областта на миграцията и убежището. Събитието беше организирано от Бюрото на Европейския парламент в България.
В дискусията взепа участие Елена Йончева от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП и Аликс Мюлер-Рапард от ГД „Миграция и вътрешни работи“ към ЕК.
"С вота си на изминалата пленарна сесия ЕП одобри отпускането на средства в помощ на бежанците от Украйна. За рекордно кратко време програмата CARE бе приета по спешна процедура и то без никакви изменения. Неразпределените или неизразходваните средства от държавите-членки по фондовете за сближаване и по линия на вътрешните работи ще могат да се насочат за покриване на належащите нужди. Според оценките на Комисията така ще се освободят 420 млн. евро, които да се вложат в настаняване, храна, здравни грижи или допълнителен персонал", обясни Емил Радев.
По думите му страните в ЕС ще могат да използват и транш от 10 млрд. евро за 2022 г. по линия на мащабната европрограма за публични инвестиции след пандемията REACT-EU.
„Събитията в Украйна за пореден път ни показват необходимост от европейска система, базирана на солидарността, на споделяне на отговорност. Ако всички поемат част от тежестта, никой няма да бъде подложен на натиск. Няма как шепа държави да поемат всичко, само и само, защото са близо до конфликта“, обясни Йончева. Тя посочи и разликата между украинската и предходните бежански кризи, една от които е афганистанската.
„По време на войната в Сирия Европейският съюз посрещна 2 млн. бежанци, но много от тях останаха в т.нар. буферни държави. В Турция има 4 млн., в Йордания и Ливан по 2 млн.“, посочи още Йончева.
Законодателната реформа е още от 2016 г. и тя повдига въпроса за справедливото разпределение на отговорността. Тази реформа обаче не бе доведена до край, обясни Йончева.
Сега очакваме втора и трета вълна на бежанци от войната в Украйна и това ще натоваре още приемащите държаве.
Как работи действащата система за убежище – това обясни Йончева.
Едно лице минава през границата и иска закрила/убежище и дори без да е подало документи има право на настаняване и прехрана. Това се урежда от Дъблинския регламент. Отговорността е държавата на вход.
Защо трябва една държава да носи отговорностат на целия Европейски съюз, пита Йончева.
По темата говори и Аликс Мюлер-Рапар, правен експерт от Генерална дирекция „Миграция и външни работи на ЕК“.
В семинара взеха участие журналисти от Бургас, Варна, Кърджали, Благоевград и Смолян.
Текст и снимки: meduzata.com
