Да учиш в професионална гимназия значи да станеш работник, смятат масово родителите. Понякога обаче получилите диплома по професия получават доста по-голяма заплата от завършилите профилирана гимназия.
Проблемите на българското средно и висше образование са сложни, заплетени, многоаспектни и са открай време. За всички е ясно, че не могат да изчезнат от днес за утре, ако въобще е реално да се решат поне най-належащите от тях.
В опит да се очертаят бъдещи мерки, които да доближат училищата и университетите до нуждите на пазара на труда, са организирани редица дискусии, включително наскоро проведената кръгла на маса, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Лайтмотивът, който този път се чуваше най-често в изказванията на почти всеки втори участник - работодател, синдикат, директор, министър и т.н., бе: "Време е образованието най-накрая да стане национален приоритет".
Може ли наистина то да стане следващата ни национална цел, след Шенген? Ако съдим по политическата нестабилност в страната, а и по различните, често противоположни, мнения на участниците в образователния процес, перспективите не са особено обещаващи.
Изходната картина не е радостна.
Близо 50% от децата не завършват средно образование
Хиляди напускат системата преждевременно. През 2022 г. тези, които са успели да се сдобият с диплома след 12 клас, са намалели с над 6000. Към 2023 г. те са около 39 000 души. А 1/2 от деветокласниците са функционално неграмотни (PISA).
"4000 от завършилите заминават в чужбина. А за останалите 35 000 има 70 000 места в държавните и частните университети. Т.е. за всеки завършил ученик има по две места във висшите училища", изчислява Васил Велев, председател на АИКБ. Той представя и други данни. Капацитетът на висшите ни училища за т.г. е 418 000 места. Реално в държавни и частни висши училища са заети 182 000 студенти (43%). От тях се дипломират само 121 000 души (66%). 104 000 души остават да работят в България (86%), а на позиции, изискващи висше образование, започват около 63 000 (60%). "Представяте ли си да плащате за 418 хиляди места, а да имате работа за 63 хиляди души?", пита Велев.
Проблемите се задълбочават и заради скъсаната връзка с пазара на труда. Най-много студенти продължават да се обучават в социални, стопански и правни науки - за които плащаме и най-много, въпреки че те са най-малко нужни на икономиката, а най-малко младежи избират инженерните специалности, които са най-дефицитни и затова носят висок доход.
"И ние преосмисляме какво е необходимо. Сега намаляваме с 20% капацитета на едно професионално направление в три висши училища, в които тече акредитация. Това става циклично и постепенно", обяснява председателят на Агенцията по акредитация Елиза Стефанова.
По думите й желанията на висшите училища за разкриване на нови специалности се разглеждат много внимателно, като засега има само две такива - от Бургаския университет е за разкриване на филиал за обучение на медицински сестри в Добрич, а от МУ-Пловдив - за ветеринарна медицина.
"Време е да погледнем напред в бъдещето - образованието да се изведе като платформа за обединение на България, не само сред партиите, а сред цялото общество. Дали не е нужно да имаме отделна стратегия на уменията?", попита просветният министър проф. Галин Цоков. "Колкото и места за математици да отворим, част от тях ще останат празни.
"Не може МВР да е приоритет и да му се дават 1.5 млрд. лв. Не може ли образованието да стане следващия ни национален приоритет, след целите Шенген, влизане в ОИСР и членство с еврозоната", попита Велев. "Възможно е в бъдеще да имаме нужда от повече психолози, но не бих искал да живея до АЕЦ "Козлодуй", ако тя се управлява от психолог", посочи той.
От АИКБ и друг път са представяли идеите си за промени в средното образование, без да има знаци, че нещо от тях се обмисля. Сред идеите са удължаване на основното образование с цел намаляване на образователните неравенства и по-равномерно разпределение на учебното съдържание - мярка, която например е проработила в Полша. Съкращаване на лятната ваканция до максимум 45 дни и започване на учебната година на 1 септември - с цел училищата да предлагат допълнителни интензивни курсове, помагащи на ученици да развият допълнителни умения, засега звучат направо еретично. Друга тяхна идея обаче набира все по-голяма популярност - въвеждането на задължителна матура по математика.
"Както имаме НВО по математика в 4, 7 и 10. клас, логично е да има такава матура и в 12. клас, която ще е полезна за всички на входа на живота, без значение дали ще продължат образованието си", подкрепят идеята от СМГ, откъдето настояват математическите гимназии да имат собствени изпити за прием, а не изпитът по български да се оказва решаващ, както е сега. Към момента обаче и тази мярка изглежда непостижима. "Ако въведем втора задължителна матура по математика, достъпът до висше образование няма да може да се осъществи за част от учениците", намекна проф. Цоков.
Не се посреща еднозначно и друга идея на бизнеса - задължителното образование да е до 10 клас, с възможност за включване в заетост чрез кариерно ориентиране и развитие на таланти. "От 10 човека, завършили средно образование, 1 отива в чужбина, 2-ма директно влизат на пазара на труда, 7 отиват в университет, като 5 от тях завършват с диплома.
Искаме ли да ги върнем в аудиториите, или искаме висше образование да стане флексибилно? 2/3 от студентите вече работят и има риск да излязат преждевременно на пазара на труда, където заплащането им ще е по-ниско. В 12. клас 20% от учениците не завършват с диплома и тяхната заетост е ниска. А тези, които завършват с диплома, са с висока заетост. Ще е грешка да им кажем: "Започвайте работа час по-скоро", смята Георги Стойчев от "Отворено общество".
