Проблемите на българското средно и висше образование са сложни, заплетени, многоаспектни и са открай време. За всички е ясно, че не могат да изчезнат от днес за утре, ако въобще е реално да се решат поне най-належащите от тях.
В опит да се очертаят бъдещи мерки, които да доближат училищата и университетите до нуждите на пазара на труда, са организирани редица дискусии, включително наскоро проведената кръгла на маса, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Намаляване на държавния прием за среднисти с минимум 50% спрямо завършилите средно образование, преосмисляне на принципа "парите следват студента" и въвеждане на повече критерии за качество на образователния процес - това са част от най-спешните мерки в сферата на висшето образование според АИКБ.
Заедно с това бизнесът е на мнение, че е нужно актуализиране на рейтинга на университетите с повече критерии за връзка между образованието и бизнеса и проследяване на професионалната реализация на завършилите. Оттам подкрепят и намаляването на степен бакалавър до 3 г. , където е приложимо според спецификата на специалността - мярка, около която засега изглежда няма консенсус между висшите училища.
Тъкмо от тях би дошла съпротивата и срещу част от другите по-строги мерки, които предлага работодателската организация - като "фокусиране на обучението в университетите по традиционни за тях специалности и прекратяване на практиката за широкопрофилни висши училища - например обучение на юристи в технически университети или на инженери в хуманитарни висши училища.
И още - внедряване на по-строги академични стандарти и оценка на качеството на обучението въз основа на успеваемостта и реализацията на студентите, по-високи стипендии за търсени специалисти и намаляване на таксите за тях за сметка на увеличение на таксите за по-малко търсени специалности, задължителни стажове в реална работна среда още в първи курс на обучение, популяризиране на мярката сключване на договори с работодатели, вкл. данъчни облекчения или стипендии за завършили студенти, които останат да работят у нас.
Проблемите се задълбочават и заради скъсаната връзка с пазара на труда. Най-много студенти продължават да се обучават в социални, стопански и правни науки - за които плащаме и най-много, въпреки че те са най-малко нужни на икономиката, а най-малко младежи избират инженерните специалности, които са най-дефицитни и затова носят висок доход.
Как да накараме повече младежи да учат за инженери? Като ги освободим от такси? Такава мярка вече е налице, но не изглежда особено ефективна. "Училищата, които в 11 и 12. клас учат природни науки, се броят на пръсти. СТЕМ има в началните класове, но не във втория гимназиален етап, там приложната наука е екзотика.
После пропастта в университета е огромна", очерта един от проблемите ректорът на ХТМУ проф. Сеня Терзиева. Освен стимулиране на изучаването на природни науки в 11 и 12. клас, според нея е нужна и стипендиантска програма за учениците, които са се явило на матура по математика или по природни науки.
На дискусията няколко пъти се чуха мнения и че трябва да се върнем към фундаменталното знание, защото бе него не може да има и специализирано. "Студентите вече нямат тези фундаментални знания, които една класическа образователна система е призвана да даде. Как да учат металургия и инженерство, като нямат основата?
Трудно може да се компенсира този дефицит", коментира Наталия Ефремова, зам.-социален министър. "Говорим за покрива, но без основа не може. Фундаментът е четенето. Няма СТЕМ, няма професии, ако децата не могат да четат. Затова е нужна програма за ранно детско развитие", смята от асоциация "Българска книга".
