В днешно време социалните мрежи са неразделна част от нашето ежедневие. Разчитаме на тях не само като средство за споделяне на преживявания с нашите близки и приятели, но и като източник на информация, забавление, култура, социални теми и много много други.
Какво влияние обаче оказват те на нашето психическо здраве и защо?
От една страна, социалните мрежи имат положително въздействие върху индивида, давайки му възможност да участва в изграждането на общности, поддържането на социални връзки и предоставяйки възможност свободно да споделя своите успехи, интереси и мнения, с аудиторията, с която общува.
Според проучване на Statista, публикувано от Inter Reklama през 2021 година, броят на потребителите на социалните мрежи в България се е увеличил с 210 хиляди (+5.1%) за периода 2020-2021 г. Проучването показва още, че през 2026 година се очаква делът на месечно активните потребители да достигне 74,45% от общото население (или 4.44 милиона души).
Отново проучване на Statista показва, че потребителите прекарват средно около 2 часа и 30 минути в социалните мрежи на ден. Ако обаче попитате родител на представител на поколението Z (Gen Z), колко време прекарва детето им в социалните мрежи, отговорът, който ще получите, не само ще ви шокира, но и ще се различава драстично от подадените резултати. Това подчертава зависимостта от дигиталните пространства и тяхното въздействие върху нашия живот.
Защо обаче социалните мрежи, с техните безбройни предимства и съществена роля в нашия живот, водят до толкова негативни резултати за психическото здраве на индивидите?
Отговорът може да бъде обобщен с една дума - очаквания.
Лесният достъп до информация и до ежедневието на хората около нас, често може да се превърне в причина за липса на реалистична представа за света и това какво се случва в него. Доста често, социалните мрежи създават една илюзия за съвършенство, която може да бъде изключително токсична за самочувствието и самооценката на потребителите.
Всеки ден милиони потребители споделят предимно най-добрите моменти от живота си — професионални постижения, луксозни пътувания, перфектни снимки и др.
Това създава нереалистични очаквания и несъзнателно кара хората да се сравняват с другите. Проучвания показват, че постоянната експозиция на такива „идеални“ изображения може да доведе до тревожност, депресия и чувство на недостатъчност.
Социалните мрежи обаче не само създават нереалистични очаквания за начина, по който изглеждаме и ежедневието, което имаме, но и за начина, по който възприемаме света. Когато влезем в интернет, автоматично биваме залeти от цитати, афирмации и анализи за това как трябва да изглежда домът ни, каква трябва да бъде връзката с партньора ни, какви трябва да бъдат приятелите ни, как трябва да се държим и как трябва да се държат с нас.
Ако, не дай си боже, за нас някое от тези неща е различно от наложените социални норми, то веднага бива заклеймено за грешно, неправилно, нередно. И защото в човешката природа автоматично е заложено да сме зависими от социална принадлежност и необходимостта да бъдем приети и харесвани, ние автоматично променяме своето мислене, възгледи, принципи и желания, за да отговарят на обществено наложените такива.
Именно нуждата от тази социална принадлежност ни кара да виждаме света като математическо уравнение или казано по-просто - черното е черно, бялото е бяло. За съжаление обаче, когато става въпрос за хора и техните емоции и нужди, нещата невинаги са толкова прости и невинаги 2+2 прави 4.
Различното възприятие и различните избори, които хората имат и правят, са именно нещата, които са помогнали на човешката раса да се развие до нивото, до което е в момента.
Именно заради лесния достъп, социалните мрежи често играят роля в изолацията и социалната тревожност, защото често заменят личните, реални срещи, които имат много по-дълбок и автентичен характер.
Виртуалната комуникация не може да предложи същата емоционална удовлетвореност като физическото присъствие на приятел или роднина, което води до усещане за самота и откъснатост.
Освен това, честото използване на социалните мрежи може да доведе до феномена, познат като "страх от пропускане" (или FOMO — "Fear Of Missing Out"). Това е усещането, че винаги пропускаш нещо важно или вълнуващо, което се случва някъде другаде — парти, събитие, новина. Този постоянен страх, поддържан от неумолимия поток на актуализации и известия, може да доведе до тревожност и стрес.
Много потребители изпитват нужда да проверяват известията си на всеки няколко минути или чувстват безпокойство, когато са „офлайн“, защото по този начин са изолирани от мястото, в което чувстват, че принадлежат. Тази зависимост може да наруши съня, да намали продуктивността и да попречи на нормалните ежедневни дейности.
Въпреки многото предимства, социалните мрежи имат значителни отрицателни ефекти върху психичното здраве на потребителите. Важно е да се намери баланс в употребата им и да се насърчава осъзнатото използване на дигиталните технологии.
