От 1 януари 2015 г. парите по всички банкови сметки ще бъдат облагани с 8% данък. Това е окончателното решение на депутатите.
Промяната бе приета миналата седмица с гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ. Поправките в Закона за данъка върху добавената стойност, гласуван вече на второ четене, влизат в сила от началото на следващата година. Но на практика се поправя Законът за данъците на физическите лица. До последно се твърдеше, че данъкът ще се вдигне от 8 на 10 % и от него ще бъдат изключени само детските влогове. Това беше предложение на ГЕРБ, с което щеше да се премахне намаляването на налога от 10 на 8% с тенденция да стане 6 на сто през 2015 г., направено от предишния парламент по предложение на кабинета "Орешарски". Проектът обаче беше отхвърлен със 77 гласа "за", 95 "против" и 4 "въздържали се" и принуди мнозинството да търси друг вариант. Така ставката бе намалена с 2%, но за сметка на това бе разширена базата, т. е. данъкът се разпростря върху много повече сметки. Досега той обхващаше само срочните депозити. Но банките веднага реагираха и предложиха на пазара продукти под наименования като спестовни и разплащателни сметки, но с доста по-високи лихви. Така на практика спестяванията от срочните сметки се отляха в разплащателни, а доходността се запази.
Данък върху доходите от депозитните лихви се събираше през 2013 г. Още тогава съпротивата срещу него беше много голяма. В крайна сметка се оказа, че данъкът изобщо не постигна този ефект, който се очакваше. Въпреки че е доста трудно да се изчисли точно колко са влезли в бюджета от него, тъй като той се събира автоматично от банките, анализатори отчитат доста скромни резултати. С връщането му на 10% и обхват всички сметки без детските депозити се очаква в хазната да влязат над 80 млн. лв. С намаляването му с 2 процента сумата ще бъде с 18 млн. по-малко, каза преди време сегашният министър на финансите Владислав Горанов.
