Производството на имитиращи млечни продукти у нас процъфтява на фона на сериозен спад на преработката на краве, овче, козе и биволско мляко.
През първата половина на 2024 г. са произведени почти 6400 тона имитиращи млечни продукти, показват данни на Министерството на земеделието и храните от информационното табло за "Мляко и млечни продукти". Количеството е с 400 тона повече от същия период на миналата година.
Къде се реализират тези огромни количества млечни ментета, които се правят от палмова мазнина и калций, като в най-добрия случай може да има добавено и малко краве мляко? Реализацията им е изцяло на вътрешния пазар.
От данните на земеделското министерство за износа на мляко и млечни продукти е видно, че България не изнася имитиращи млечни продукти. Така че въпросите близо 6400 тона, произведени през първата половина на годината, са изядени от българския потребител. Така както през миналата година сме изконсумирали общо 12 867 тона сирене менте.
Продажбите на имитиращи млечни продукти са не само в търговската мрежа, но и в ресторантите, хотелите и павилионите за различни тестени изделия, в които се използва сирене.
И докато в магазините от няколко години, благодарение на натиска на обществото и неправителствени организации, тези имитиращи млечни продукти са отделени от оригиналните и са със специални етикети, указващи, че са имитации, то потребителят няма никакъв контрол върху сиренето, което му сервират в ресторанти и закусвални, или което се влага в банички и други закуски.
Българската агенция за безопасност на храните досега не е обявила да е проверявала дали заведенията за обществено хранене информират клиентите си, че използват сирене менте, нито как го калкулират в общата цена.
Обоснованото предположение е, че не само ядем вредни за здравето имитации, но и ги плащаме скъпо като за оригинални. БАХБ дори не е обявила дали следи какви млечни продукти се дават в училищни столове и детски градини.
