• Украинското зърно е отровно и с ниско качество;
• Безмитният внос на украинско зърно и други храни е причината за задържането на местна продукция в складовете и за фалита на местни производители;
• Зърното се смесва с местното производство и така не се разбира, че е част от продукти на пазара.
Това са неверни или непотвърдени твърдения, разпространени едновременно в България, Румъния, Полша, Словакия и Унгария, показа проверка на Factcheck.bg. С тях се аргументират исканията за забрана за внос на зърно и други храни от Украйна.
Профилът на основните говорители, които призовават за въвеждане на забрана, също е сходен: политици и земеделци, основно зърнопроизводители. Разликите са във вътрешнополитическия контекст в отделните страни.
На 28 април Европейската комисия (ЕК) постигна „принципно споразумение“ за транзита на стоки от Украйна с България, Полша, Румъния, Словакия и Унгария. Условието е държавите да отменят едностранно наложените мерки и да се обединят под обща стратегия, ръководена от Брюксел. Срещу това те ще получат втори пакет европейска финансова помощ на стойност 100 млн. евро. Първият на стойност 56 млн. евро беше договорен в помощ на зърнопроизводителите от България, Полша и Румъния по-рано през годината.
В Полша темата за украинското зърно не слиза от първите страници на пресата седмици наред. От една страна това се дължи на протестите на фермери по границата, но и из цялата страна, а от друга на дезинформацията, разпространяваща се в социалните мрежи.
И макар засечена партида с пестици да е първоначалният аргумент за забраната на внос, наложена от Варшава, според полски журналисти и анализатори по-сериозният проблем в страната е голямото количество зърно, което се задържа по складовете.
Въпреки че пшеницата не е основната зърнена култура, която се внася в страната, тя е основният герой на дезинформацията в социалните мрежи.
Един от най-скорошните „феномени“, за който пишат полските журналисти от Fakenews.pl, е новопоявилият се термин „техническо зърно“. Според Кшищоф Гвязда, председател на управителния съвет на Полската асоциация на работодателите в зърнената и мелничарската промишленост, терминът не съществува в техническата литература и е най-вероятно измислен от компании, внасящи зърно от Украйна, с крайната цел да бъдат избягвани проверки и чакане на полско-украинската граница.
Въпреки че терминът не се е появявал в публичното пространство преди октомври 2022 г., нито присъства в научната литература по темата и статистиките на аграрното министерство, той добива изключителна популярност в социалните мрежи и се използва за дезинформация.
Тази технически манипулирана снимка се разпространява стотици пъти сред полски потребители във Фейсбук. Най-отгоре, където би трябвало да е логото на марката брашно, е добавен надпис „новата измама“. Вместо стандартния надпис на вида пшеница е сложен текстът „техническо брашно“. Най-отдолу са изброени „странични ефекти“, които според публикацията с манипулираната снимка, се проявяват след консумацията на продукти, изработени от това „техническо брашно“: повръщане, кървава диария, болки в коремната област, гадене, подуване, треска.
Притеснението, че на полския пазар има хляб от некачествена украинска пшеница, което поляците изразяват в социалните мрежи, се подхранва и от политически формации като „Национално движение“ (Ruch Narodowy) и крайнодясната популистка партия „Нова Надежда“ (Nowa Nadzieja).
Бившият полски премиер Доналд Туск също се включва в полската „зърнена афера“. Видео, публикувано в Туитър на 12 април, в което той говори за качеството на украинското зърно, има над 450 000 гледания. Във видеото Туск цитира полски фермер, според който „най-големият боклук влиза в страната ни (бел. ред. – Полша)“.
Туск споделя и мнението на председателката на Полската камара за зърното и фуражите Моника Пьонтковска, че във вагоните със зърно, които идват от Украйна, се зараждат червеи, различни бактерии и гъбички. В интервю пред полската медия OKOpress Пьонтковска признава, че думите ѝ са крайни, но не се отрича от тях, макар и те да не са потвърдени от доказателства.
Аферата със зърното в Полша е тясно обвързана с предстоящите парламентарни избори в страната, които се очаква да се проведат в края на 2023 г. А съмненията, че компании, приближени до управляващата партия „Право и справедливост“, са основните вносители на украинското зърно в Полша, също допринесоха за въвеждането на временна забрана на вноса и успокояване на напрежението сред фермерите и обществеността. Основните опоненти на парламентарните избори в Полша се очаква да бъдат управляващата „Право и справедливост“ на Ярослав Качински и „Гражданска платформа“ на Доналд Туск.
В Словакия, която също въведе забрана за внос на украинско зърно, темата е с изразен политически нюанс. На 30 септември в страната предстоят предсрочни парламентарни избори, след като в края на миналата година срещу управляващата коалиция беше гласуван вот на недоверие.
На 14 април словашкият министър на земеделието Самуел Вълчан обяви, че в най-голямата словашка мелница в Коларово е открит забранен пестицид в 1500 тона украинска пшеница. Три дни по-късно Братислава оповести, че забранява вноса на зърно от Украйна и заяви, че започва проверки на всички партиди с украинска пшеница в страната.
На 24 април стана известно, че в нито една от взетите проби не са открити вредни вещества, микроорганизми или зарази.
Това не пречи на представители на различни опозиционни партии да се борят за електорална подкрепа, именно разчитайки на дезинформацията за качеството на украинската пшеница в Словакия.
Профилите в социалните мрежи на най-голямата опозиционна партия и претендент за първото място на изборите през септември „Глас – Социална Демокрация“ (Hlas – sociálna demokracia), са почти изцяло фокусирани върху темата с украинското зърно, а един от основните говорители е членът на изпълнителното бюро на партията и кмет на град Нитра – Бранислав Бечик. Дори след разпространените резултати от извършените проби на наличното украинско зърно в Словакия, Бечик продължава да твърди, че словаците са лъгани и са принудени да ядат хляб от отровна украинска пшеница.
Бранислав Бечик е уличаван в разпространяването на дезинформация и извличането на политически дивиденти от всяването на страх сред населението и популяризирането на конспиративни теории, включително за Ковид-19.
Председателят на „Глас – Социална Демокрация“ и бивш министър-председател на Словакия Петер Пелегрини също често разпространява непотвърдена информация за украинската пшеница чрез каналите си в социалните мрежи.
В дезинформационната кампания за украинската пшеница се включват също дясноконсервативната партия „Живот – Народна Партия“ (Život – Národná strana), основана през 2019 г. и националистическата, самоопределяща се като русофилска партия, „Словашки Патриот“ (Slovenský PATRIOT), която съществува от 2021 г. В техни публикации в социалните мрежи се повтарят основните опорни точки в подкрепа на забраната на внос от Украйна: евтината украинска пшеница подбива цените на словашката; украинската пшеница се задържа в Словакия вместо да продължава към трети страни; украинското зърно в Словакия е заразено и токсично.
В България основното твърдение, което се разпространява от български политици и от местни зърнопроизводители е, че вносът на украинска пшеница е причината за залежаването на голяма част от българската реколта от 2022 г. в складовете. В действителност вносът на украинска пшеница за миналата година възлиза на около 50 000 тона, което е под 1% от предварителните данни на Министерството на земеделието (МЗ) за реколтата на пшеница в България за 2022 г. – 6,2 млн. тона.
По отношение на твърдението, че вносът на евтина украинска пшеница е довел до рекордно ниски цени на пазарите и е изправил пред фалит много производители, също липсват доказателства.
От официалните данни е видно, че цената на пшеницата на световните пазари се е понижила в сравнение с началото на войната, но тя все още е по-висока от предвоенния период.
И в България, както и в останалите страни, наложили забрана на вноса от Украйна, също се спекулира с темата за качеството на украинското зърно. Зърнопроизводителите месеци наред твърдят, че зърното от Украйна е с изключително лошо качество и, че то не преминава през фитосанитарен контрол на влизане в страната ни. Разпространява се разписка от предполагаемо лабораторно изследване, извършено от частна лаборатория, което обаче по никакъв начин не доказва, че пробата действително е на украинска пшеница.
Не е вярно, че не се извършва контрол на качеството на влизащото в България украинско зърно. Регламентът на ЕС предвижда безмитен внос на украински стоки, но фитосанитарният контрол не е отменен. ЕС има строги изисквания към хранителните суровини и продукти, които влизат на неговия пазар и украинското зърно не е изключение.
Новопоявилият се термин „техническо зърно“, който се радва на изключителна популярност в Полша, се среща и на български в публикации в социалните мрежи.
Във видео с над 47 хиляди гледания в Тик Ток се твърди, че от Украйна нелегално е внесено „техническо жито“ в цяла Източна Европа и, че полските власти са заявили, че в него има „бактерии, гъбички и технически отпадъци“.
В Румъния правителството е подложено на натиск от страна на земеделските производители, които периодично организират протести в страната, но въпреки тях Букурещ реши да не забранява вноса от Украйна преди да има официално решение от Брюксел.
Темата се обсъжда в социалните мрежи, като една част от румънските потребители смятат, че забраняването на вноса би било в услуга на Москва, а друга пък вижда това като единственото решение в полза на Румъния и румънския народ.
Темата се употребява от националистически формации за подсилване на антиевропейските настроения на хората, като един от основните говорители в публичното пространство е Диана Шошоаке, член на политическата партия „S.O.S Румъния“ (S.O.S România).
Шошоаке е популярна със своите крайнодесни политически възгледи. Тя е и една от най-популярните антиваксърски фигури в Румъния по време на пандемията от Ковид-19. Шошоаке подкрепя излизнаето на Румъния от ЕС и е позната със своята антимиграционна реторика. Още през 2021 г. Шошоаке е критикувана от румънски медии заради близките си връзки с Москва.
В Унгария, която първа наложи забрана на вноса от Украйна, няма особена активност по темата сред потребителите в социалните мрежи. Публикациите, които събират повече аудитория, съдържат вече споменатите твърдения. Темата за зърното се използва за създаване на антиевропейски настроения, както например в следната публикация:
„До преди месец смятах, че членството в ЕС има повече предимства, отколкото недостатъци. Това се промени. По някаква причина „изсипването“ на украинско зърно върху нас беше последната капка за мен…“
Публикацията е придружена от изображение, призоваващо за HUXIT (от думите на английски за „Унгария“ и „изход“, по пример на британското „Брекзит“).
Разпространяваните от зърнопроизводители и политически формации неверни или непотвърдени твърдения за украинското зърно може да бъдат открити в официалните позиции на Русия.
На 22 април профилът на руското посолство във Великобритания публикува изказване на Сергей Лавров, според който „украинското зърно, което се предлага на подбити цени и без никакви такси, превзема европейските пазари, заобикаляйки всички фитосанитарни изисквания, и предизвиква огромни загуби за зърнопроизводителите в Европа“.
Всъщност, именно Русия е тази, която подбива цените на пшеницата.
“Тя (Русия – бел. ред.) е най-големият износител и от нея зависи какво ще се случи с пазара на зърно в цяла Северна Африка и в момента ние имаме точно с това проблем. Всички търгове на нашите износители минават конкуренция с руско зърно”, казва Владимир Иванов от Държавна комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) пред БНТ.
Според него това е резултат от продължителна и целенасочена подготовка:
“Аз забелязвам този процес от повече от 12-13 години. В Русия се инвестира много сериозно в аграрния сектор. И в момента, така, от една страна, която беше нетен вносител, в момента е доста сериозен износител, и диктува международното положение на пазарите, по отношение на зърно и на още други храни”.
По този начин Русия затруднява другите износители, в същото време насърчава конфликти в държавите между производителите и преработвателите, повишаване на цените на вътрешните пазари и в крайна сметка, политическа нестабилност.
