Наталья Матыцина е руска сомелиерка, която посети ВинотоФест и остана очарована от изложените там български вина.
Фестивалът се проведе на 1 и 2 юли в експоцентър Флора в Бургас.
Сомелиерката написа специално своите отзиви за burgasdream.com, който бе съорганизатор на ВинотоФест.
Ето какво сподели Наталья Матыцина:
Да си призная честно, аз съвсем случайно попаднах на този винен фестивал в Бургас. Пък и в България бях за първи път през живота. Но, както се казва «случайностите не са случайни» и много се радвам на тези нови открития, които се случиха в този ден.
Особено внимание отделих за 3 винарски изби:
„Салла естейт“
Хубав стил на всички представени сортове, както на международни така и на автохтонни (местни). Фирмата се представляваше от нейния управител Стефан Иванов. Този млад човек олицетворяваше стила на своята винарска изба – умен, проницателен.
Особено ми хареса техния Пино Ноар. Ясно, че това не е Бургундия и не Нова Зеландия, но се е получило качествено вино с перфектен баланс… разрушаващ стереотипите в главата за българските вина.
От белите сортове вино мен ме впечатли Траминер. Интересното е, че те не са се опитвали да го направят леко и цветисто, нямаше във виното обичайното флиртуване с публиката. Те са направили Траминер наситено, ярко и хрупкаво, то се разлива като ярко слънце във вените на сомелиера.
„Тракийски легенди“
В представените вина много силно се открояваше характера на винарската изба: неординарен, дълбок, още от първата глътка разбираш, че това питие направено изключително с любов, с разум и с душа! А послевкусът, който е прието да се измерва в някакви caudalie (краен, дълъг), тука може да се приравни към безкрайността.
„Бойар“
Виното направено в класически стил Бордо. Бъчвата ненатрапчиво и доста хармонично е обогатила гроздовата напитка, придавайки балансираност и кадифена сладост за сомелиера. Би било интересно да се пробват местните български сортове в този стил.
След дегустацията аз бавно вървях до морето по безкрайните пясъчни плажове. Вълните отмерено, в ритъм идваха и отстъпваха. А аз за пореден път размишлявах за своите нови открития за българските вина. Бях щастлива, че тук има не само Кадарка (която се продава в Русия), но и немалко други прекрасни вина. Че хубавото вино обединява хората. То е, като ключ от врата, зад която се намира реален, удивителен, жив свят!
