Вижте винените дестинации, които привличат предимно юристи, стоматолози, лекари, архитекти и артисти
Годишно новата каста български туристи наброява 55 000. Чужденците са около 7000 и са основно от Великобритания, Германия, скандинавките страни и Русия. От съседките ни да се насладят на българските вина идват македонци, гърци и сърби.
Заразени от сетивния стил на почивка са предимно юристи, стоматолози, лекари, архитекти и артисти, които канят свои близки да съпреживеят ароматната почивка.
В страната има 143 изби със зали за дегустация и над 50 шата - малки хотели към винени комплекси. Едноседмичен винен тур излиза около 350 - 750 евро, като този тип туристи на ден харчат допълнително още между 110 и 250 лева. Това са гурме туристи, които искат да опитат не само елитни вина, но и деликатеси, описа Драганов профила на любителите на такава почивка.
Най-активен за този вид туризъм е летният сезон, като популярните тогава дестинации са винарските изби в Поморие и Евксиноград. Във вътрешността на страната винените дестинации са Мелник, Сандански, Пазарджик, Пловдив, Хасково и също Видин, Русе, Търговище, Поморие, Бяла, които са притегателни за желаещите да усетят вкуса на регионалните вина.
Виненият туризъм няма сезонност, защото в края на годината и в началото й обикновено има тематични изложения, които се превръщат в притегателен център за любителите да работят, почивайки. Този вид туризъм съпътства редица конференции и по други теми.
Всъщност виненият туризъм става популярен при социализма - в края на осемдесетте, когато от Лондон тръгват първите организирани винени турове за България, разказа Драганов. Този вид туризъм се развива след промените в България, когато започват да пристигат в страната и самостоятелни групи, които включват както производители, така и търговци на вина.
Винените турове започват разцвета си след 2001 г., когато са създадени няколко тематични клъстери и са развити лъчове за винен туризъм. Европейските средства в нови лозови масиви и шата в различни части на страната също допринасят за популяризирането на този туризъм.
Виното, освен приходи за туризма, има съществен дял в икономиката на страната,заяви Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма по повод на утрешния Трифон зарезан, цитиран от Дарик . Последни данни на Националния статистически институт показват, че в България през 2015 г. е имало 204 предприятия за винопроизводство. Винените сортове лозя са на обща площ близо 60 000 хектара. През 2015 г. са били произведени 136 596 хил. литра вино, а заетите в сектора са 3500 души.
