Идеята за жилищна стратегия на България е нещо, което отдавна трябваше да види бял свят.
В държавите, където тя съществува, играе ролята на компас както за строителите, като им показва къде какво могат да построят в близките поне две десетилетия, така и за купувачите, като им дава информация дали пред техния блок ще изникне нова сграда или ще остане зелена площ, градинка и отлична панорама.
Дискусиите около раждането на българския вариант на „жилищна стратегия” тепърва започват. Един от основните акценти за момента (поне от страна на МРРБ) са т.нар. „тъмни прозорци”. Безспорно това е проблем, особено на фона на един възходящ пазар, на какъвто отново сме свидетели. Един от начините за решаването му, според експерти, би могло да бъде повишаването на данъците на жилищата.
Тук обаче трябва да се отчете и мястото, където се намират тези празни над 1 милиона имота. Част от тях са в по-малките градове, където пазарът на покупко-продажба е в пъти по-малък, отколкото в големи градове като Варна, Бургас и Пловдив, например. Също така тук са включени и празните къщи по селата. Англичаните отдавна ги няма, а на хоризонта не се появяват нови инвеститори, които да проявяват интерес към този вид недвижим актив.
„Статистиката показва, че 30% от клиентите си купуват ново жилище, защото искат да живеят в по-хубав имот. Трябва да се направи кардинална данъчна промяна, за да се изкарат спящите жилища на пазара. Никоя партия не иска да пипа данъците, но данъците върху имотите в България са много ниски. Тези данъци не мотивират собствениците да продадат имота си”, казва Димитър Савов - член на УС на Национална Асоциация на строителните предприемачи (НАСП). Според него, дори и малко увеличение на тези налози ще доведе до съществена промяна на пазара.
Подобна политика приложи Лондон преди две години, когато пазарът беше изключително „горещ”. Там подгряването се дължеше на високия инвеститорски интерес от чужденци. Цените се вдигнаха драстично, дори и на етап „на зелено”. Тогава местните власти решиха да повишат данъците за имоти на стойност до 1 млн. паунда, както се въведе и данък за притежаване на второ жилище, независимо къде по света се намира то. Тези мерки значително охладиха имотния пазар.
Що се отнася до самата „жилищна стратегия”, то начинът, по който тя се изготвя е малко странен. „Изводите, които се бълваха в нея без аргументи, също са странни, защото породиха много въпроси. Ние като Асоциация сме готови да работим в тази посока. Има различни начини за решение, но досега има само констатации с идеи и то с някакви несигурни идеи. Не се координира с бизнес”, отбелязва Савов.
„Има различни практики и опити. Загатната козметична промяна в данъчното законодателство във въпросната национална жилищна стратегия, според нас, няма да даде нужния ефект, тъй като въпросът е генерален. Според нас има причина тези жилища да стоят празни – хората или не искат да живеят в тях или не искат нито да ги продадат, нито да ги отдадат под наем. Може да се анализира и въпросът защо не искат да го правят”, допълва Савов.
Двата основни приоритета, изведени в стратегията – финансова достъпност на жилищата и обновяване и модернизация на сградния фонд, отдавна са идентифицирани от строителния бранш като належаща необходимост. За съжаление, все още няма описани нито мерки, нито активни действия за постигане на обявените цели.
„От изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност може да обобщим, че всяка инвестиция е стъпка в правилната посока, защото задвижва икономиката и обществения оборот. Влагането на безвъзмездни средства в малък брой сгради не може да бъде панацея за решаването на жилищните проблеми в България. Естественият процес на промяна на жилищната среда се вижда в потребността на хората да живеят в по-качествени имоти”, заключават от НАСП.
За над 60% от българите жилището е основна инвестиция и богатство. Ръстът на ключовите икономически показатели – намаляване на безработицата и повишаването на средната работна заплата, неизбежно води и до повишено търсене на имоти, а оттам – до активно жилищно строителство.
По данни на НСИ през второто тримесечие на годината в София е започнало строителството на 1977 жилищни единици, в сравнение с 1127 за същия период на 2017. Имотите от първичния пазар се реализират бързо и най-важното новите собственици имат ясна концепция за това какво да ги правят – повечето ги купуват за собствено ползване, а друга част с цел отдаване под наем.
Въпросът е какво ще се случи с необитаемите апартаменти старо строителство. Тук част от собствениците са в чужбина и поради една или друга причина не искат да ги продадат, а други „не им се занимава” с търсенето на наематели. Предизвикателство пред собствениците на стар жилищен фонд е и реновирането – част от тях нямат средствата, за да придадат на имота търговски вид с цел намирането по-лесно на купувач.
