Как влияе поскъпването на имоти на банковото кредитиране

Все по-често цените, на които купувачите се съгласяват да сключат сделките си, са такива, които банките не приемат за пазарни.

Това коментира пред Bloomberg TV Bulgaria Борис Димитров, собственик и изпълнителен директор на "Кредит Навигатор".

По думите му завишението в цената е риск, който поемат купувачите, а трендът на покачване на цените на недвижимите имоти е по-бърз, отколкото банките са готови да приемат.

Според него клиентите търсят варианти за допълване на сумата за покупка с допълнителен потребителски кредит или преговарят с продавача за понижаване на цената, но постигат едва между 2% и 5% намаление.

Експертът по недвижими имоти потвърди, че динамиката при търсенето на недвижими имоти продължава и в началото на новата година, като се очаква това да остане така и през цялата 2022 г., макар че прогнозите са лихвите да тръгнат нагоре.

Според него пазарът се регулира сам и търсенето определя цената на това, което се предлага. Към момента търсенето превишава чувствително предлагането. Затова и на пазара на недвижими имоти продавачите продължава да бъдат убедени в цените на имотите си, както и че те ще продължат да се покачват.

„Имотът е търсен инвестиционен инструмент в България за защита на парите”, отбеляза Борис Димитров.

Имотите в София поскъпнаха през миналата година с различни нива в различните квартали. „Някъде говорим и за 30% ръст. През 2022 г. се очаква цените на недвижимите имоти да нараснат с 15-17%. Това много зависи от цената на банковото кредитиране. Двете неща са много тясно свързани. 

В момента цената на кредита е на рекордно ниски нива, говорим за лихви от порядъка 2,2%,  2,5%, 2,8%, което никога не се е случвало, а в същото време банките имат либерални политики по отношение на одобрение на своите клиенти и по-лесно отпускат пари“, посочи гостът.

Той съветва клиентите да са консервативни и да не се доверят изцяло на критериите на банките, когато се отнася до изискването за платежоспособност. По думите му те трябва да залагат собствени допълнителни критерии. „Всички кредитни задължения на месец не трябва да превишават 30 процента от общия доход”, смята Борис Димитров.