Цените на имотите луднаха: Отложеното търсене се завърна

Националният статистически институт (НСИ) отчете в края на юни рекорден ръст от 16% в цените на жилищата в България през първото тримесечие на 2024 г. в сравнение със същия период година по-рано.

Ръстът на цените традиционно се обяснява с увеличеното търсене.

"Отдавам го основно на това, че много хора, които в последните седем тримесечия (през които данните на Агенцията по вписванията сочеха спад в броя на сделките на годишна база - бел. ред.) отлагаха покупките си в очакване цените да се успокоят, сега се върнаха на пазара и бързат да купуват заради притесненията, че с влизането в еврозоната имотите ще поскъпнат още", казва Добромир Ганев, анализатор на пазара и управител на агенция "Форос".

Той определя въздържалите се от покупка като около 10% от потенциалните купувачи. Паралелно със завръщането на интереса влияят и други фактори - ръстовете на заплащането и на спестяванията, слабото предлагане, традиционният интерес на българите от чужбина и, разбира се, банковото кредитиране, изброява той.

В неофициални разговори за пазара мнозина развиват хипотезата за големи сиви капитали, които се вливат в жилищния сектор с цел да бъдат легализирани преди приемането на еврото в страната. Това, че България на няколко пъти беше на прага на членството в еврозоната и то се отложи, отвори хоризонт не просто еднократно да се изчистят натрупвания от неофициални доходи, но и текущо да продължат да се инвестират пари с подобен произход.

За всичко това няма доказателства с данни и факти извън откровения на някои продавачи за подобни практики и на предприемачи за твърде голям дял покупки на жилища в сградите им кеш.

В радиоинтервю експертът по имоти Красимир Петров извежда кредитната експанзия като основна причина за това, което той нарича балон - сегашното "трикратно и дори четирикратно надуване на цените на имотите". Набляга, че нивата им не съответстват на българските доходи и наеми и зад тези покупки не стоят спестявания, а не винаги стои и доход. Той изразява опасение, че кредитът се разраства многократно по-бързо от ръста на икономиката, което е нестабилно и крие рискове.

"През последните пет години българската икономика расте с 2, 3, 4%, докато ипотечните кредити се увеличават с 10, 15, 20%, а през последната година и до 25%. Когато наливаме 25% ръст в кредита, а строителството на жилища расте с 1-2%, 20-процентен кредитен ръст няма начин да не надуе жилищните цени", казва Петров.

***