Изградени са 147 км временни горски пътища за 294 хил.лв. и ремонтирани 280 км горски автомобилни пътища за 531 хил.лв.
***
Инж. Жельо Марев е е над четири десетилетия в системата на горите, зам.-директор на Югоизточното държавно предприятие – Сливен.
Носител е на престижната награда „Лесовъд на годината“ през 2016 г.
***
- Г-н Марев, каква е досега 2018 година за Югоизточно държавно предприятие – Сливен? Има ли пазари за добитата дървесина?
- Количеството на предвидената за реализация дървесина е 980 хил. куб. м. До средата на юли са реализирани 448 хил. куб. м дървесина. Основният пазар на добиваната дървесина е за задоволяване на нуждите на местното население с дърва за огрев.
На второ място е строителната дървесина за технологична преработка, която се реализира в дървопреработващите предприятия „Кроношпан“ – Бургас, „Кастамону“ – Горно Сахране, „Свилоза“ – Свищов и др., с които имаме сключени дългосрочни договори.
Останалата дървесина се реализира на търгове, в т.ч. електронни – на фирмите, които желаят да я закупат.
- Какви терени залесявате и с какви видове?
- Залесяваме основно с дъбове, с акация, липи. А от иглолистните основно работим с кедри – ливански, атласки. Кедърът е един от капризните видове, в нашите условия той започва да се развива много рано – още края на януари започва вегетацията, а тогава ние нямаме подходящо време да работим на терен и да залесяваме.
Това ни принуди ние да започнем да произвеждаме фиданките със закрита коренова система – в контейнери. И през миналата година ние произведохме около 60 хиляди фиданки в контейнери. За наше най-голямо удовлетворение се развиват много добре.
- А защо залесявате с кедър?
- Кедърът се оказа един много пожароустойчив вид. Въпреки че е иглолистен вид. Аз наблюдавах в района на Харманли, а сега и в Ямбол. Преди 30 години там са залесявани култури от чер бор и там мозаечно е вкарван атласки кедър. Огънят е минал през културите – боровете са изгорели като факли, кедърът – добре опърлен, но се възстанови.
По този въпрос аз разговарях с лесовъдите доц. д-р Мария Брощилова и доц. д-р Костадин Брощилов и те имат една много интересна разработка – как реагира атлаският кедър в естествените си месторастения – това са Атласките планини в Тунис и Алжир.
Оказва се, че ежегодно там пастирите опожаряват всички площи, където расте кедър, за да може отдолу да израсте трева. Като се вдигне температурата, тогава се разтварят и шишарките. Това е една особеност за кедрите, ако няма такава висока темпетарура – шишарките не се разтварят и няма развиване на семена. Това е и технологията, която се прилага – нагряват шишарките на 55 градуса и тогава те се отварят.
Кедърът има много дебела кора. И в самата кора се съдържат в торбички не смоли, както е при другите иглолистни, а вещества, които го предпазват от огъня.
Нашите хора през 50-те години са започнали да създават гори от дъбове, но са се натъкнали на много трудности и са спрели. Преминали са изцяло на борове, които се вкореняват много бързо, дават голям прираст, бърз растеж.
Но пък са пожароопасни и податливи на болести.
Академик Борис Стефанов пише още през 1928 г. за пионерните видове, че са уязвими от пожари, болести. Но по-добри видове нямаше, които да се използват за противоерозионни залесявания. Благодарение на тези залесявания запасите на България от дървесина от 270 млн., станаха 670 млн. куб.м.
- Какви разсадници имате и какви видове основно произвеждате за залесяване?
- Производството на фиданки на територията на ЮИДП Сливен се извършва в 30 постоянни разсадници с обща площ 2658 дка. Най-големият от тях е „Трънково“ на ДГС Елхово и е с площ 303 дка.
Производството на семенищни фиданки е 2230 хил.бр., 77 хил.бр. пикирани фиданки от 31 иглолистни, 35 широколистни и 39 храстови вида, както и 147 хил.бр. контейнери.
Основните дървесни видове в производството са – бял и черен бор и кедър от иглолистните, а от широколистните – бяла акация, липи, бук, местни дъбове /благун, зимен дъб, космат дъб и цер/, явори и т.н.
Залесяването за 2018 г. е общо 4647 дка /за РДГ Бургас 344 дка/, в това число невъзобновени сечища от санитарни и принудителни сечи с интензивност 100% - 1286 дка.
- В началото на пожароопасния сезон сме. Как опазвахте горите през миналата година от пожари и каква организация имате за тази?
- ЮИДП Сливен разполага със 17 оборудвани противопожарни автомобила, които при възникване на пожар в горския фонд са изпращани в помощ на противопожарните служби за потушаване на огъня в труднодостъпни терени.
В гасенето на големите пожари участват всички дежурни служители на териториалните поделения, на централното управление и на мобилните екипи.
През 2017 г на територията на РДГ Бургас са възникнали 28 пожара. Изгорели са общо 4840 декара в горска територия. Пожарите са низови, като върхово са преминали на 283 дка.
Причината за възникналите пожари е небрежност при боравене с огън на открито.
Голяма част от пожарите са в следствие на почистване на пасищни комплекси с високооборотни шредери, които възпламеняват искри.
На територията на РДГ Бургас през 2017 г. са предприети мерки срещу пожарите – направени и поддържани са бариерни противопожарни прегради – 20 км, лесокултурни противопожарни прегради – 126 км, минерализовани ивици – 199 км.
На територията на РДГ Кърджали са възникнали 16 пожара, като са опожарени 1728 декара горски територии.
Направени са минерализовани ивици – 182 км.
През 2017 г на територията на РДГ Сливен са възникнали 20 пожара. Изгорели са общо 2722 декара в горска територия. Пожарите са низови, като върхово са преминали на 662 дка.
Поддържани са лесокултурни противопожарни прегради – 54 км, минерализовани ивици – 73 км.
През 2017 г на територията на РДГ Стара Загора са възникнали 27 пожара. Изгорели са общо 2499 декара в горска територия. Пожарите са низови, като върхово са преминали на 250 дка.
Поддържани са лесокултурни противопожарни прегради – 274 км, минерализовани ивици – 446 км.
Имаме схема за оповестяване на горски пожари, списъци на участниците в групите за гасене на пожарите по кметства, гасачески ядра с включени служители на териториалните поделения, депа с необходимите инструменти – кирки, лопати, тупалки, брадви, мотики...
- През 2017 г. отчетохте, че са изградени много горски пътища и е направен ремонт на стари. Продължава ли тази дейност? Колко киломенра пътища бяха изградени и ремонтирани?
- През 2017 г. на територията на ЮИДП Сливен бяха изградени временни горски пътища за 294 хил.лв. с обща дължина 147 700 м и ремонтирани 280 070 м горски автомобилни пътища за 531 хил.лв.
Освен това бяха построени нови и ремонтирани стари стабилизирани горски пътища с дължина 30 600 м на стойност 3.5 млн.лв.
През настоящата година продължава ремонтът на горски автомобилни пътища, като са предвидени 805 000 лв. за 5 361 м пътища.
- Как се развива ловният туризъм през тази година до момента? Какви големи трофеи са отстреляни?
- Както е известно, първата половина на календарната година не е активен ловен сезон, с излючение на месец януари. Поради тази причина няма много ловни трофеи от главните видове дивеч – благороден елен, сърна и дива свиня. Трофеи от благороден елен се очакват основно през септември, когато е сватбеният период на този вид.
През първата половина се ловува предимно на дива свиня индивидуално и на сръндак през месецита май и юни.
През този период имаме отстреляни 5 глигани с дължина на трофея между 20 и 22 см в ТП ДЛС Граматиково, 2 благородни елена селекционен отстрел с тегло на трофея около 4.5 кг, елен-лопатар с тегло на трофея – 3.3 кг, един муфлон – златен медал с дължина на трофея 82.5 см, един глиган с дължина на глигите над 22 см, също в ДЛС Граматиково.
В останалите ловни стопанства отстрелът е предимно от дива свиня – мъжки с дължина на трофеите до 20 см, миналогодишни приплоди и женски екземпляри.
- Имаше ли фрапиращи нарушения в горите? Какви мерки вземате срещу тях?
- Фрапиращи нарушения в държавните горски територии в последно време не са констатирани. Нарушенията обикновено са от незаконна сеч в близост до населените места. Най-често по този начин се добиват дърва за огрев през есенно-зимния сезон.
За справяне с тези нарушения във всички 31 териториални поделения има назначени горски надзиратели.
Освен това към централното управление на предприятието са назначени 31 служители, които формират 13 мобилни групи. Те са снабдени с високопроходими автомобили , разположени са в различни райони на предприятието и задачата им е да се борят за предотвратяване на нарушения от всякакво естество.
- В иглолистните гори на Бургаска област се появи масово съхнене. Според лесовъдите то е причинено най-вече от гъбата Sphaeropsis sapinea. Какви мерки са предприети?
- Наистина има съхнене по иглолистните гори, но в Бургаска област то не е така масово, както в останалата част на предприятието и страната. Инвентаризирани са 49000 куб.м, от които до сега са отдадени на търгове 47 000 куб.м и усвоени 35 000 куб.м.
Разговора води Ирина Генова
