Много е трудно в държава, която награждава артистите с арогантна незаинтересованост, да си смел, казва синът на Теди Москов и Мая Новоселска
life.dir.bg
Иван Москов е роден на 24 декември 1987 г. в София. Син е на актрисата Мая Новоселска и режисьора Теди Москов. Режисьор и оператор на музикални клипове на известни изпълнители, реклами и късометражни филми.
Видеото му към сингъла "Pora Sotunda" на "Мистерията на българските гласове", в което участва Лиса Джерард от дуото Dead can dance, печели награда на фестивала Moscow Shorts и още няколко отличия, включително в Лос Анджелис. Част е от групата за експериментални проекти Association of Self-Motivated Artists, която, за негово съжаление, вече не съществува. Като ученик сменя 7 училища, макар да не е хулиган.
Учи операторско майсторство в "НАФТЕКС Кръстю Лафазанов", както сам го нарича. Но не се дипломира заради "репресивното" отношение на тогавашния декан на факултета към неговите "творчески изблици" да бъде режисьор и оператор на творбите си. И понеже му забраняват, "а аз най-много обичам това", просто напуска...
- Вашите не бяха ли против, или приеха твоя бунтарски дух?
- Нашите - стига да съм жив и здрав, за тях е добре. Нормално го приеха. Естествено, подтикнаха ме няколко пъти да си завърша образованието, но мен ме хвана бачкане и оттогава все така...
- Кои са най-успешните ти проекти?
- Това е хвалипръцковщина. Хората, ако се интересуват, ще видят какво съм направил. Не мога да говоря за собствените си неща, които не харесвам. Може би има едно - най-скорошното, което ме кефи истински. И то не толкова, защото аз имам пръст в него, а по-скоро защото Господ имаше пръст в него - без никой от нас да се пъне, имаше хиляди предпоставки тотално да не се случи, но всяка от тях беше преодоляна с неимоверна лекота и стана - това е клипът за "Мистерията на българските гласове" (вижте видеото след интервюто).
- Много си скромен... А разбрах, че за малко да работиш с Prodigy. Разкажи повече...
- Преди всичко новината около тях е, че се самоуби фронтменът им Кийт Флинт... Иначе - преди 7-8 години на Spirit of Burgas се направих на мениджъра на бандата, нацепените батки от охраната на входа за бекстйжда не можаха да разпознаят не толкова добрия ми английски акцент и аз просто си изцепих през входа, говорейки на бритиш инглиш.
Те ме гледаха малко странно, но аз си влязох отзад, отидох при Лиъм Хаулет и Кийт Флинт и им казах: "Здравейте, аз съм ваш почитател". Не им се натисках, за мен беше достатъчно да ги видя. Но тогава Лиъм, неочаквано за мен, прояви интерес, пита ме с какво се занимавам. И аз им подшушнах, че имам идея да снимам игрално-документален филм за тях, който трябваше да е свързан с техен нов албум. И тогава те ме свърза с техния мениджър.
- Истинският...
- Да, точно. Комуникирахме, ходих до Лондон, обаче изпуснах малко техния тайминг, защото излизането на албума предстоеше много скоро, аз изобщо не бях готов. И така се изгубихме, за съжаление.
Иначе последният им клип, който дори не знам дали ще излезе след смъртта на Кийт, беше сниман в България - но без тяхно участие, за тяхно парче, което групата даже още не е обявила. Аз нямах нищо общо, но понеже съм фен, помолих организаторите да ме вкарат като фотограф на терен. Така отидох с едно лентово апаратче и си щраках кадри.
Иначе, още преди да се случи това, исках и още искам да ги изненадам - да им подаря един клип, който е нещо като трибют за тях и по-специално за Кийт. Клипът е малка история с едно момченце, супер деветдесетарски като драматуригична структура, аз си падам по стария вид разказване и визуализация.
Понякога си мисля, че съм леко демоде. Нищо общо с тези бюджетни красиви клипове в днешно време, с крещящи инсталационни кадри. Аз искам да има супер просто стори. И по една случайност, част от това, което съм измислил като история, съвпада с част от живота на Кийт, с начина, по който се държи, и отношението му към света. Така че те няма да участват, освен ако не изявят желание, но най-малкото трябва да хвърлят боб, за да разберат, че имам такива намерения...
- Очевидно си от малкото българи, общували с Кийт Флинт, как го усети - наистина ли би могъл да сложи край на живота си заради жена, пък била тя и японска диджейка, както се твърди?
- Имам свое обяснение, което може изобщо да не е вярно, но си мисля, че говорим за човек, натоварен с имидж, който не го оставя да се развива и да върви напред. Ако си Кийт Флинт много трудно можеш да излезеш от това амплоа, до края на живота ти всички ще искат този образ - на Кийт Флинт. Няма какво да говорим за него, той е абсолютен революционер в тази музика.
Но ако изведнъж си дадеш сметка, че искаш да си не този, а друг, става малко дуалистично, изпадаш в нещо като биполярна депресия - надъхваш се, че трябва да си този, обаче вътрешната ти същност ти казва, че не си, че можеш да си друго. И тук идват много въпроси - правилно ли си направил нещата навремето, защо това те е докарало дотук? Почва една лавина, която може би е довела до това решение. Съмнявам се, че е само заради любовна драма, много банално изглежда за него.
