Как да се развият туристическите маршрути в Странджа, като се пази природата и не се пречи на лесовъдската дейност.
Това обмислят горски специалисти, заедно с представители на туристическо дружество „Насам-натам“.
В момента служители на ЮИДП Сливен и служители на държавните горски стопанства в региона подготвят заедно с екипа на дружеството новите маршрути.
Голяма част от Странджа е и с горскостопанско значение. Пренасищането с туристи възпира до една степен дейностите.
За маршрутите в Странджа и горскостопанската дейност разговаряме със зам.-директора на ЮИДП ДП - Сливен инж. Андон Кондузов.
***
- Г-н Кондузов, наситена ли е Странджа с туристически маршрути или може да се направят още?
- Не мога да кажа дали са много туристическите маршрути, или не, защото в различните сезони посещаемостта е различна.
Територията на национален парк Централен Балкан например е затворена за всякави дейности.
Има туристически имаршрути и там не се извършва нищо друго освен туризъм и опазване от страна на служителите на парка.
Докато за природен парк Странджа е много по-различно, защото статутът е различен. Странджа е и близо до морето, затова в една част от нея наситеността с хора е много висока.
Поради географското си положение и надморска височина е достъпна целогодишно. Затова не може да се каже еднозначно дали туристическите маршрути са много или пък не са достатъчни. Защото и в различните сезони на годината посещаемостта е различна.
Голяма част от Странджа е и с горскостопанско значение. Пренасищането с туристи възпира до една степен нашите дейности.
- Как стиковате горскостопанската работа с туризма?
- Научили сме се да разпределяме времево по сезони работата. Например знаем, че в летния сезон ще е много натоварено с туристи и нашите дейности са насочени и разпределени преди и след активния туристически сезон.
Но изцяло не спираме всякаква горска дейност, защото тя не е само сечите, както си мислят повечето хора. Тя е свързана и с пожарите, тя е съвкупност от много дейности, които ние не можем да спрем.
- Проблем ли е, че често туристическите маршрути минават по горски пътища? Могат ли да се дублират двете дейности без да си пречат?
- Все пак за туристите не е предизвикателство да вървят по утъпкан път или пътека. Ако се измести техният маршрут с 5-10 метра, туристите сами ще си направят пътека и няма да пречат на нашата дейност.
Има две категории горски пътища – постоянни и временни.
Постоянните пътища, ние си ги поддържаме годни за експлоатация и когато туристическите маршрути съвпадат с тях и ние знаем за тях и сме ги приели – можем да намерим общ език, двете дейности да бъдат съвместими.
Не е задължително също така точно по самото трасе на горския път да минава маршрутът.
- Има ли места, на които не трябва да има туристически маршрути?
- Ние нямаме право и не можем да спрем никого. Нямаме право да заграждаме в гората, там всеки може да ходи. Всеки може да си грабне раницата и да отиде където си поиска – с колело или пеша. За това за нас е по-добре да има регламентирани маршрути, ние да ги знаем и да се съобразяваме с тях.
По-различно стои въпросът с ловните стопанства.
Всички знаят, че последната фаза на стопанисване там е изстрелът. Това се контролира – знае се в кой ден се ловува. Но другата дейност – подхранване, наблюдение и охрана на дивеча е целогодишна. Не е редно в ловни райони да има пренасищане с туристи.
Ако имаме достатъчно туристически маршрути в горските стопанства, на мен чисто професионално ми се иска в ловните стопанства те да са по-малко. Има места, в които дивечът се размножава, зимува, ражда малките си и там се иска спокойствие. Всеки се радва да види например сърничка.
Ако ние наистина милеем за тези животни и искаме да ги има, трябва да ги оставим на спокойствие.
Първи сме в Европа по защитени територии, имаме наситеност на национални паркове, на природни паркове и защитени местности. Има гора, която се пази и е с по-особен статут. Има и гора, която е ресурс, който се използва.
- Как се поддържа баланс в гората? Често ви упрекват, че повече изсичате, отколкото залесявате.
- В първите лекции по лесовъдство, аз съм запомнил, че отглеждането на гората изисква брадва.
Залесяване се прави там, където е необходимо. През 60-те години на миналия век е имало масови залесявания с иглолистни култури, където е трябвало да се овладеят някакви процеси. Тези култури създават условия за почвата и след тях вече могат да се настанят и нашите видове.
Тук, в Странджа, няма нужда от подобни действия. Тук гората се възстановява и възобновява естествено. В Чирпанско, Старозагорско, където се наблюдава масово съхнене на черборовите култури, е необходимо залесяване и се прави.
В Родопите, в Пирин, Рила защо никой не залесява? Защото там няма нужда.
Разговора води Ирина ГЕНОВА
