Доц. д-р Дико Патронов е виден български лесовъд, бивш главен директор на Районна дирекция по горите в Бургас.
Роден е в Малко Търново през 1942 г. Завършва Горски техникум във Велинград и Висшия лесотехнически институт в София.
Работи в Горско стопанство Малко Търново и в Опитна станция по дъбовите гори - Бургас.
От 1988 година е старши научен сътрудник. Доктор е на науките по екология на гората. В периода 1998-2001 г. е председател на Съюза на лесовъдите в България.
Обърнахме се към Дико Патронов във връзка с откритата преди дни в Странджа кавказка елша – един вид нехарактерен за региона.
Откъде се е взело това дърво, историята разказва видният лесовъд в интервю за meduzata.com.
***
- Г-н Патронов, преди дни лесовъди откриха в Странджа, край Кости, кавказка елша. Както твърдят експертите, този вид не се среща в този регион и не е бил забелязван досега.
Вие обаче знаете как се е появил в Странджа. Бихте ли ни разказали историята?
- Всъщност този вид се води „иранска елша“. Този дървесен вид е в комплекс с кавказката растителност, която е разпространена от иранското крайбрежие на Каспийско море /там са хирканските гори/, през Кавказ, турското крайбрежие на Черно море и стига до Странджа.
Тази иранска елша не се среща в Странджа, а и тук обеднява растителността.
Каква е историята. Големият наш професор Симеон Недялков, който работеше към ООН като експерт по развиващите се страни, беше дълги години в Иран, като се е занимавал с устройството на хирканските гори.
Към края на 70-те години се върна в България и тогава донесе тези семена от иранска елша. От тях в разсадника в Качул бяха произведени фиданки и бяха засадени покрай река Велека. Засети са тогава семена и в Института за гората в София и е била създадена култура, която се е развивала много добре.
Когато преди дни ми се обадиха колегите, че са открили иранска елша, поразгледах моите мемоари.
В местността Качул имаше един разсадник на Института за гората, създаден 1952 г. с цел проучване на средиземноморски видове, които могат да се климатизират в България.
- Съществува ли още този разсадник? Какво се случи с това проучване?
- Като разсадник не съществува, но съществува това, което е било засадено. Тогава основно е проучван черния чай, кавказкия чай. Бамбукът също – осем сорта са внесени тогава от Виетнам, от които е останал само един. Правени са опити и с маслини.
Но късните пролетни и ранните есенни студове са пагубни за тези видове, остана само бамбукът.
Тази иранска елша е перфектно дърво, изключително право с гладка кора и много добре се развива на брега на Велека. Със сигурност има и други екземпляри, а не само дървото, което са видяли колегите.
- Какви други екзотични видове са внесени в Странджа?
През 60-те и 70-те години масова практика беше кой където пътува да носи семена на интересни видове.
Така сега в Странджа се развива добре и е натурализирна дугласката ела например /от Орегон и Канада/, дори произвежда и самосев. Други иглолистни също успяха да се развият кавказка ела и кавказки смърч. Те вървят заедно със зелениката.
Имаме колекции в дендрариумите в Приморско, Малко Търново. Има изключително добре развиващи се дървета от гигантска секвоя.
- А Вие, имате ли намерение да напишете книга, за да може да остане за поколенията лесовъди. Ако намерят нещо, да не се чудят откъде се е взело.
- Това е идея и наскоро водихме един разговор с новото ръководство на Агенцията по горите. Говорихме, че това, което беше създавано през 70-те и 80-те години, се забрави. А тогава работехме много активно семепроизводство и залесяване.
Ето при този пресен случай например /с иранската елша/, ако не ми бяха се обадили, щяха да пуснат съобщение, че са открили нов вид в Странджа.
Затова ми дойде идеята да опиша всичко, което е климатизирано в Странджа.
В Странджа например има питомен кестен, интродуциран през 60-те години. Има култури, които плододават.
Има и други видове. Напремир гутаперча (Palaquium). Щяхме да произвеждаме гутаперча за автомобилни гуми. Внесохме го от Бразилия. Видът съществива още в Странджа, в Качул.
Разговора води Ирина ГЕНОВА
