Обществото трябва да знае, че задачата ни е да опазваме и съхраняваме българската гора
Инж. Димчо Радев е директор на „Югоизточно държавно предприятие” ДП Сливен от началото на месец юни 2021 г. Родом е от Стара Загора. В системата на горите е от 1996 год.
Работил е в няколко горски и ловни стопанства, включително в общински горски структури. Бил е директор на ДЛС „Мазалат”, ръководил е и Горското стопанство в Гурково и Чирпан.
Семеен е, с две деца.
***
- Г-н Радев, Вие повече от половин година сте на горещия пост директор на Югоизточното държавно предприятие /ЮИДП/ - Сливен.
Кое беше най-важното за Вас през този период?
- Проблемите не са по-различни отколкото в една малка структура, но все пак тук директорът се сблъсква с проблемите на 5 административни области. Във всички стопанства на територията на предприятието проблемите са близки, но има и специфични за всяко. Например, за Бургаски регион е много характерна темата Странджа, и по-конкретно отношението на обществото като към Природен парк.
В други области на дневен ред е темата за снабдяването с дърва. Хората се нуждаят от дърва за огрев, а консумацията на този сортимент на места е много висока и тогава проблемите, свързани с осигуряването му трябва да се решават.
Има проблеми, свързани с административната част, структурите и как те са организирани като работа. За тези 6 месеца се стремих навсякъде да се запозная с текущите проблеми. Успях да обиколя почти всички стопанства – 32 структури на територията на ЮИДП.
Конюнктурата беше такава, че нямаше стабилно политически назначено правителство. Затова ние бяхме повече обърнати към обществото, за да получим обратна връзка. Моята основна цел е ние да се отворим към обществото максимално. Обществеността трябва да бъде пряко запозната и ангажирана с нашата дейност. А тя е да опазваме и съхраним българската гора – това богатство, което природата ни е дала.
Ние не сме хора, които сечем горите заради това, че имаме нужда да се издържаме или да печелим от това. Знам, че това е един много дълъг процес. Има един израз: „Гладното око, лошо гледа.” Когато обществото е незадоволено, нещастливо, то няма как да гледа по друг начин. Функцията, която съм поел като директор, е да сменя цялата визия на нашето предприятие, така че хората да станат съпричастни към дейността ни.
Хората ни държат отговорни за много от проблемите в горите, но има и общински горски структури, както и частни горски сдружения в България, които също стопанисват гори. Но всички казват: „горското, горския“.
- А Вие нямате ли контрол върху тях?
- Не, върху частните и общинските нямаме. Контролът ни е върху малките масиви в частните гори – до 20 дка. Функцията по контрол е на Изпълнителната агенция по горите, които са отделна структура, с регионални дирекции, които контролират всички процеси, независимо от собствеността.
Има много неща, които можем да променим в държавата, така че обществото наистина да бъде информирано. Ние винаги копираме модели, които не са сполучливи за България. Понякога се налага да създадем монополистични модели, иначе няма как да се случат нещата. Мое виждане е, че в страната трябва да има закон, който да дава право на държавата да управлява и стопанисва всички гори, а собствениците им да получават дивидент.
Тогава този проблем – кой е собственик на гората няма да има значение. Защото в една община гората се управлява политически. Аз съм против това. Същото е мнението ми относно политическите назначения в структурите на горските и ловни стопанства. Не искам моделът на управление на общините да се пренася и в горите. Но ако се приеме такъв закон, който да създава монопол на държавата в горския сектор, ще обвинят политиците.
В момента обаче, също има монопол – в Закона за лова, но никой не се замисля. Дивечът е държавна собственост и собственикът на земята и на гората не може да го стопанисва.
- Какви са най-честите нарушения в общинските гори?
- Ще Ви дам следния пример – сеч покрай морската ивица или сеч на немаркирани дървета в общински или частни гори. Дори и да не са сериозни, дори да не са нарушения по смисъла на Закона за горите – те са нелицеприятна картина за обществото. Като отиват на плаж хората и си казват: „Ей там имаше горичка, сега я няма. Старшни разбойници са тези от горското“. И отново за нас е целият негатив.
Затова смятам, че държавните горски структури трябва да управляват този ресурс, а общината и частникът да получават дивидент. Защото сега се случва следното: Наши служители виждат нарушения в частни или общински гори и предават случая на РДГ, защото собственик е друг и те нямат право да го санкционират.
- Как приключи 2021 г. за Югоизточно държавно предприятие – Сливен? COVID-кризата отрази ли се на реализацията на дървесината?
- Всички проблеми, които съпътстват световната икономика се отразяват и на нас. Ние няма как да бъдем самостоятелни или по-различни. Това, че на световния пазар дървесината поскъпна драстично във връзка и с COVID-кризата, се отразява и на нас. Заради това покачване на цените, на много места и чисто спекулативно, фирмите, които работят, търсят и по-висока печалба, затова настъпи и тази криза.
За мен тя е очаквана още отпреди 3-4 години. Тя се случи и заради ред обстоятелства и наредби, които се приеха, както и в следствие на ред ограничения, които се поставиха в горите.
- А какво трябва да се промени?
- Трябва да се променят основно вижданията и на търговци, и на преработватели, но трябва да се промени и нашата визия за това как да стопанисваме и управляваме българските гори, съответно и бизнеса в сектора. Да, пазарната икономика определя цените, но при нас всички програми, всички дейности, които се провеждат са планови. Например планът за изпълнение на дърводобив, защото е най-чувствителната тема, е разчертан в 10-годишна перспектива.
Необходимо е да се промени визията на всеки един ръководител в структурата на ЮИДП. Трябва да промени и методът на обучение на кадрите, които идват. Това е дългосрочен процес, който, по мое мнение, е прекъснат, защото в България продължава да се мисли, че първоначалното натрупване на капитала ще продължи вечно.
Единствените, които се развиваха през годините бяха консуматорите, т.е. фабриките, които увеличаваха мощностите си, защото те са крайният потребител. И който иска да спечели, ще трябва да се намести между държавата и тях. Искам тази система по някакъв начин да я променя. Ние да бъдем директните доставчици. В противен случай, ще продължи хаосът.
Ние грешно разбираме пазарната икономика. Търсенето и предлагането определят цената, но пазарната икономика се държи на принципи. За съжаление, в момента навсякъде са създадени условия някой да спечели на гърба на масовия потребител. Затова производствената цена на енергията е 50 лв., а се продава на 300 лв. Трябва да има чисти и ясни правила. А ние всеки ден променяме нещо, защото работим с лобистки интереси. Законите и наредбите ни са лобистки.
Давам пример: Сегашната наредба създава следните условия – с предприятие, на което му трябва суровина като преработвател, с назначени 500 човека, може да се конкурира фирма, днес регистрирана, с 5 души, и тя да е наравно с него.
Това справедливо ли е!? Наша задача е да разпределим така ресурса, за който отговаряме, че да задоволим този, който е създал и ще създава работни места. Регулатор сега е единствено пазарът и не можем да оставим търсенето между фирмите и хаосът да го определят.
- Не се ли внася суровина, за да е задоволен пазарът?
- Сега започна внос от Хърватия, Словения и други страни. Оказва се, че нашите цени са по-високи, което е странно и потвърждава, че има спекула на пазара. Но и горите ни се подмладиха. Преди 50 години от от едно буково дърво са се добивали 32 кубика плътна дървесина. Сега от едно дърво добиваме 4 кубика. Ние не можем да спрем да стопанисваме горите, защото те са възобновяем ресурс и ние планово трябва да го правим.
- За тази цел имате лесоустройствени планове.
- Да, тези лесоустройствени планове и програми се работят от лесовъди, одобряват се по съответния ред, включително и обществени.
Всичко се прави планово и не от днес за утре.
Към момента, с моя екип проверяваме дали е възможно да участваме по проект за модернизация на земеделска техника. На територията на ЮИДП има 39 разсадника и произвеждаме милиони фиданки за залесяване, но има и територии, които позволяват чисто земеделско производство, от което да се търсят допълнителни доходи.
Защото диверсификацията на приходите е много важно нещо, за да намалим товара върху дъвродобива. Той в момента определя 95% от приходната част в горските структури. Ако този процент успеем да го свалим до 50%, ние ще бъдем най-успешни като дейност. Това са дългосрочни перспектива и програма.
Това е и новата стратегия на ЕС, приета от Европейската комисия до 2030 г. и след това до 2050 г. Трябва да се създават нови гори като се стимулират собствениците на земеделски и пустеещи земи, дори и общински терени, да ги залесяват. Виждате, че се преминава от пластмасови към биоразградими опаковки.
Всичко това идва от целулозата и обществото трябва да знае, че товарът върху горите няма да намалее. Проблемът може да се реши съвместно от всички институции и от обществото, което да ни подкрепя. Затова трябва да стигнем до всеки човек, да всеки дом, до всяко малко дете, и всички да знаят какво правим.
Разговора води Ирина ГЕНОВА
Снимка: meduzata.com
