Интервю на Райко Байчев, actualno.com
Радослава Бекова е доктор по хидробиология и итхиология.
Има повече от 12 годишен опит и множество експертизи, автор на повече от 30 публикации и участник в повече от 25 международни и национални проекта, свързани с мониторинг на рибните запаси, морски бозайници и морски отпадъци по българското крайбрежие, както и проекти, свързани с опазването и оценката на сладководните видове риби.
Печелила е много престижни награди и стипендии, сред които програмата "За жените в науката". Тя работи и на борда на "Академик" - единственият научно-изследователски кораб в Черно море. Ето какво ни разказа Радослава в рубриката "Човекът от бъдещето" за нашето Черноморие - разговор за неговите проблеми, но и неговите шансове:
***
- Д-р Бекова, какво ви свързва лично с Черноморието и защо насочихте усилията си именно натам? С какво ви привлича то?
- Родом съм от Търговище. Като град разположен по близо до планината, отколкото до морето, винаги съм усещала привличане към синята безбрежност. От детските си години съм свързана с морето, като част от летните ми ваканции със семейството. Винаги съм изпитвала интерес към морските организми.
В началото бяха безгрижни игри покрай брега, после първите стъпки в плуването, а в по-зряла възраст венец на всичко бе “проглеждането” ми с маска под водата, като част от морската ми практика към СУ “Св. Кл. Охридски”. Тъкмо това проглеждане определи бъдещата ми професионална ангажираност и силната ми привързаност към морето.
Всеки знае по нещо за екологичните проблеми по Черноморието, но вие сте от малкото, които познават детайлите. Какво е състоянието на морето и крайбрежната ивица и как то се променя с годините?
Черно море е близо до т. нар. „червена линия“, зад която процесите на влошаване на екосистемата могат да станат необратими. Морската екосистема е изключително уязвима от човешка намеса. Нека започнем с първата причина - за намаляването на запасите на най-високочислените риби, определящо значение има промишления риболов, когато през 60-те и 70-те години на миналия век се въвежда т.нар. трално ловуване.
- Какво представлява то?
- Траловете са риболовни кораби, снабдени с мрежести риболовни уреди, които се спускат на дъното и влачат всичко със себе си. Буквално "орат" по дъното". Но тралиращите уреди водят до много големи деструктивни ефекти за дънните съобщества.
Друг от основните проблеми е т.нар "еутрофикация" - това са масови водораслови цъфтежи, предизвикани от замърсяването. Тези цъфтежи са довели до драматични изменения в химичните и биологичните режими в морето.
Има още един проблем: че понякога в Черно море са привнасяни, по случайност, чужди видове. Например инвазията на гребеновидната медуза (името й е Mnemiopsis leidyi) е една от най-разрушителните биологични експлозии, регистрирани някога в нашето море. Това става през 1982 г., когато този вид попада в Черно море, водейки до съществени промени на екосистемата.
При липсата на хищници, които да контролират нейното изобилие, тази медуза започва да доминира и да унищожава много видове. Впрочем, проблемът с нея е разрешен по интересен начин: в морето през 1997 г. се внася един от нейните естествени врагове-хищници, друга гребеновидна медуза (Beroe Ovata), която намалява нейната популация.
Това от историческа гледна точка за последния половин век.
А днес допринасят значително т.нар. морски отпадъци, които е проблем в световен мащаб, в това число и на Черно море. Отпадъците навлизат в моретата от сушата, речните и морските източници, като кораби и други съоръжения (напр. мидени ферми) и могат да пътуват на дълги разстояния, преди да бъдат блокирани. В резултат на това значителна част от тях потъва на дъното и се превръща в потенциална заплаха.
- Работите и на единствения в страната научно изследователски кораб “Академик”. Какво прави той и какви са интересните неща, които сте откривали в последно време?
- “Академик” провежда ежегодни научни експедиции във връзка с мониторинга на Черно море, участва в много международни и национални проекти.
През по-голямата част от годината “Академик” е натоварен с дейностите по изпълнението на мониторинга на Черно море. Той е е свързан с Европейското законодателство и Рамкова директива за морска стратегия.
Освен всички биологични и химични параметри за наблюдение, с които може би сме свикнали да свързваме кораба, има обаче и една по-малко позната страната от изследванията, в които екипите ни участват - картографирането на морското дъно.
- Как се картографира то?
- Със сбор от различни технологии. Например с многолъчева сонарна система, която заснема релефа на дъното; също локатор за страничен обзор, който прави фотомозайка на дъното; поддънен профилограф, който изобразява пластовете под дъното за определяне на дебелината на седиментите.
Това са модерни технологии, които позоляват да се заснеме дъното като с фотокамера и вече може да се получи и 3-D модел на дъното и не само на него, а и на всички обекти, които лежат на него. Имайки предвид богатата древна и съвременна история на българското черноморско крайбрежие, могат да се открият много интересни подводни обекти - антични кораби, военни такива и много потънали риболовни кораби също.
- Какво според вас може да се направи и би дало най-ефективен резултат? И обратното; какво би станало след десетилетия, ако не се положат усилия?
- Винаги съм казвала, че най-големият проблем на природата, това е човекът. Същото е и с морето. Трябва да се промени мисленето и възпитанието на хората. Трябва да се започне от образователната система, трябва да има повече екологично мислене: не трябва да се приема, че реката, морето, гората и т.н. са бездънни кошчета за отпадъци или неизчерпаем природен източник на храна, суровинии и енергия.
Лично за мен трябва още от детската градина децата да се учат на отговорно екологично мислене и поведение.
От научна гледна точка трябва да има много по рестриктивни мерки за опазване на околната среда и засилен контрол над всички дейности свързани с морската околна среда.
Ставаме свидетели на бързи и динамични процеси в климатично отношение и ако в най-скоро време не бъдат предприети още по-рестриктивни мерки в тази посока не е сигурно дали състоянието на Черно море няма да премине тази “червена линия”, след която процесите на деструкция, загуба на местообитания, намаляване на биологично разнообразие, намаляване на популациите на рибните и нерибни ресурси да стане необратимо.
- Как си представяте да изглежда Черно море в един оптимистичен сценарий? Кои са местата, които могат чувствително да се подобрят и да се завърнат към отминалата им слава?
- Най-малко заради климатичните изменения, застрояването на крайбрежието ни и загубата на някои видове и местообитания много от известните в миналото ни места, едва ли биха могли да върнат първоначалната си красота и очарование.
Пример в това отношение е с. Тюленово, което през 40-те години на миналия век е кръстено именно на тюленът монах, който е обитавал скалистият бряг и прилежащите пещерите в този район.
Към днешна дата тюленът монах се води изчезнал за водите на Черно море, като единствените бозайници, които са останали да обитават морските ни води са трите вида китоподобни - обикновеният делфин, афалата и морската свиня (муткур), които в сравнение с миналото също имат драстично намалени популации.
Независимо от това северното и южното ни крайбрежие все още омагьосват с неповторимият си чар за подводни приключения. И въпреки всички притеснителни данни, получени през годините, съм умерен оптимист, че е напълно възможно екосистемата на Черно море да се справи с нарастващото органично натоварване, което води след себе си и каскадата от процеси, които описах по-горе. Всичко това обаче, ако червената линия не се премине.
