Продължаваме хронологията на корабокрушенията в околностите на Приморско
От няколко години има инициатива от туристическия бизнес, съвместно с Община Приморско и Историческия музей в града, да искарат винта (вала) на кораба „Жак Фресинe“ от морското дъно, който да бъде изложен на видно място.
1930 година – корабът „Галваньор“ е на котва в залива на Приморско, до пристанището. Екипажът изчаква товара (траверси и минни подпори), да бъдат доставени от Странджа планина и превозен до Румъния. Вечерта излиза силна буря, моряците са в кръчмата. Бурята е толкова силна, че за кратко време къса веригата на котвата и корабът е изхвърлен в скалите под Портовото управление. Рулят и железния корпус на кораба стояха във водата, между скалите, до към края на 70-години.
Когато започва строителството на първия етап на т. нар. малко пристанище, тогава с плаващ кран изкарват корпуса и руля на кораба, за разширяване на подхода. Итересното за този кораб е, че след бурята екипажа започава да разпродава и разменя срещу храни с местните жители имуществото на кораба, защото остават без препитание. Все още могат да се видят мебели от този кораб, като: маса (с желязна рамка и чугунени крака, с много хубава форма), шкафчета, врати, закачалки и др.
През 1943 година в скалите на залив Кондрус се разбива турска гемия, която пренася бали с обработени кожи за Цариград. При разбиването на гемията, силната буря изхвърля балите с кожите по целия северен плаж на Приморско, като местните хора се сдобиват с този ценен за онези години продукт.
В по-късно време друг параход, пренасяйки портокали от Гърция претърпява корабокрушение и целият Дяволски залив е осеян с портоколи. Екипажът е спасен. Няколко дни наред хората събират с кофи деликатесния плод изхвърлян на брега.
На 15 декември 1951 г. в страхотна морска буря през нощта, деветима рибари, приморчани, на далян Кондрус (между Перла и Маслен нос), за да спасят мрежите, мауната и другия инвентар в борба с морската стихия рискуват и дават живота си в бесните вълни на Черно море.
Това са:
1. Вълчо Мирчев Вълчев – 33 г.
2. Димитър Проданов Кондаков – 24 г.
3. Иван Михайлов Голошапов – 48 г.
4. Костадин Парушев Димитров – 36 г.
5. Иван Василев Чифчибашиев – 19 г.
6. Георги Сотиров – 35 г.
7. Киро Киров Димов – 35 г.
8. Петко Костадинов Диков – 29 г.
9. Продан Митрев Петров – 23 г.
Днес за тях е издигнат скромен паметник в Приморско, на морския бряг до пристанището, където всяка година на Никулден от Общината с венци и цветя одават заслужената почит към загиналите.
Освен изброените кораби със сигурност има много други потънали в дълбините на Черно море, като: „Мопант“, „Лейтенант Пушчин“, „Суифт“, „Сефак“, „Родина“ и много други бойни кораби, подводници, лодки, мауни, аламани и др. По документи те се водят отдавна изчезнали, но останките им продължават да стоят някъде там долу в царството на морските дълбини, и колкото са по-надълбоко, толкова са по запазени.
Автор Стефан Апостолов
