Продължаваме хронологията на корабокрушенията в околностите на Приморско
Друг случай от 1901 г. става с руският параход „Цесаревна” от Одеса. Той идва от Цариград, натоварен с маслини, машинни масла, гьон, кожи, лимони, портокали и други стоки, за Бургас, Варна и Одеса. След силна буря параходът доближава Маслен нос. Моряшкият пост на носа му проблясва и капитана остава с обеждение, че е нос Емине, без да знаят, че на Маслен нос фар още няма.
Пътувайки внимателно наближават брега, без да го виждат и на самия бряг засядат върху подводна скала. Изчаквайки да се разсъмне, пускат котва. На сутринта пускат лодка с моряци, които отиват пеша в Созопол, да телеграфират до Бургас и Одеса за бедствието. Дакато пристигне помощ, параходът се продънва, нахлува вода, вълните го разрушават и всичката стока е изхвърлена на брега.
В скалите на Маслен нос през 1902 г. в лошо време и силен щорм се разбива минен катер „Царевич“. След години се откриват позлатени копчета от униформа от Руския флот и други предмети с надписи от кораба.
През 1905 г. месец януари, гръцкият параход „Елпис”, на път за Цариград, при силна буря и снеговалеж, засяда върху една подводна скала югоизточно от с. Свети Никола (дн. гр. Черноморец). Параходът е здрав. Отправят телеграма до спасителното параходно дружество в Цариград, да изпрати параход, за да спаси заседналия. Такъв параход потегля, но когато през ноща навлиза в български води, обърква компаса и се бута в залива мужду Маслен нос и Приморско (залив Стамополу). В тъмната нощ корабът засяда върху хоризонтална подводна скала близо до Стамополу .
Объркването на компаса, което не е единствения случай през ония времена, се дължи на отклонението на магнитната стрелка вместо на север, малко на северозапад, поради медните залежи (получава се магнитна аномалия) на Бакърлъка (Росен баир-мина Росен).
Явлението е характерно почти от Маслен нос до Созопол. Вместо прав курс, идващите от Цариград кораби за Бургас, вследствие отклонението на стрелката с 2° се насочва на ляво, като засядат на крайбрежните скали. Легендите говорят, че и Вълчан войвода се е възползвал от това за да плени и ограби кораба с турската хазна, пред залива Св. Парашкева, пренасящ златото и среброто от Варна за Цариград.
Сутринта, като виждат кацналият параход на скалата, двама души от Приморско отиват до самият бряг и им извикват да дойдат, за да им дадат помощ. Морето е бурно, двама моряци влизат в малка лодка, доближават брега, но не слизат. Канят ги да доближат лодката до брега, но те задържат лодката на лопати. Хората са учудени, защо моряците се опасяват да наближат брега.
Питат ги, а те им отговарят, че имат нужда от помощ, но се страхуват да излязат на брега, защото им казали, че... „българите в такива случаи убивали нуждаещите се”. Отговарят им, че и българите са хора като тях и са дошли да им помогнат. Съгласяват се. Казват, че пътуват към Созопол – Св. Никола, да спасяват заседнал параход, но самите те засядат и търсят помощ”. След дълга упоритост излизат на брега, отвеждат ги в Приморско, изпращат телеграма до Цариград, като уведомяват дружеството, че са заседнали и точно къде се намират. Хората ги нагостяват, дават им дрехи и ги отвеждат обратно на парахода. След два дни пристигат два парахода, които работят цяла седмица за да ги извадят от скалата.
С отклонението на магнитната стрелка на компаса, за което стана дума по-горе, се обяснява потъването на френския параход „Жак Фресине” на 15 февруари 1929 г. При тихо море и гъста мъгла, идвайки от Цариград, параходът се блъска в скалистия бряг, северно от Маслен нос, в близост до залива Св. Парашкева и след няколко часа се намира на морското дъно. Екипажът е спасен. Дадена му е помощ от местни хора. При спасяването на екипажа на кораба загива матрос Георги Костадинов, който е постови през това време в района. Още от времето има издигнат скромен паметник на моряка на нос Скомболитос (в превод – броеница от камъни) в непосредствена близост до устието на р. Ропотамо. По този случай с дата 26 февруари 1929 г. френския консул в Бургас отправя до кмета на Приморско следното благодарствено писмо:
„Приятно ми е г-н Кмете да предам на Вас и чрез Вас на всички жители на общината, моята благодарност за спасяването на екипажа на потъналия на 15.II.1929 г. при Зейтин борун (Маслен нос) параход „Жак Фресине”, а така също и за положените след това големи грижи за облекчаване положението на същия екипаж, който пристигна здрав и невредим по домовети си и отнесе в родината си един хубав спомен за хуманноста на българите”.
(Оригиналът на писмото се съхранява в архива на Община Приморско.)
Автор Стефан Апостолов
ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ!
