В казуса с либийския кораб BADR става въпрос за частно-правни взаимоотношения с международен елемент.

Това каза днес пред БНТ министърът на транспорта Росен Желязков. Според него проблемът е свързан с вземане на българската компания "Булгаргеомин" (сега "Булгаргеомин Лтд." ДЗЗД) от 1989 г., които са били признати от либийските съдебни власти.

Случаят с BADR стана известен преди повече от година след публикация в авторитетното специализирано издание TradeWinds. Скоро след това серия разследвания по случая, публикува и българското електронно издание Maritime.bg, но всички държавни институции, както и дружеството "Булгаргеомин Лтд" запазиха пълно мълчание.

Историята започва през 1992 г.,

когато все още държавното по това време дружество "Булгаргеомин" предявява иск за около 9 млн. долара срещу държавната либийска танкерна компания General National Maritime Transport Co. По-късно претендент за вземанията е вече частното дружество по Закона за задълженията и договорите "Булгаргеомин Лтд.", в което влизат три компании - "Тектона" с 50%, а с по 25% "Моран Трейд" и "Моран Уест". Те са прехвърлени на бизнесмена Венцислав Кръстев в началото на м.г.

В понеделник

гледната точка на "Булгаргеомин Лтд."

беше разпространена в становище по случая. Според нея още на 1 април 1995 г. първоинстанционият съд в Триполи се е произнесъл по дело, заведено три години по-рано, осъждайки Либия да заплати сумата от 1 138 942 либийски динара заедно със законно установената лихва в размер на 5% годишно до пълното погасяване на задълженията към "Булгаргеомин". След приватизацията на компанията през 2013 г. всички активи, имуществени права, търговска марка и ноу-хау на държавната компания са станали собственост на "Булгаргеомин Лтд." ДЗЗД", пише в становището на компанията.

От там твърдят също, че през 2003 г. тя е била изгонена неправомерно от Либия. "С това си действие либийските власти лишиха (тогавашната) "Булгаргеомин" ЕАД от възможността му да се защитава по правен и съдебен ред на територията на либийската държава", пише още в становището. Според текста му опитите за събиране на неизплатените вземания продължава повече от 5 години.

В началото на 2018 г. Бургаският районен съд издава

заповед за изпълнение на парично задължение.

Длъжник по него е вече компанията "Либиан навигейтър лимитед" – Малта. Тя трябва да плати на "Булгаргеомин Лтд." 9 250 362 долара, обезпечени с морска ипотека от септември 2017 г., върху моторния танкер BADR. Така се стига до ареста на кораба, който се случва на 20 ноември 2017 г. в Пристанище Бургас.

За въпросите, които по-късно изникнаха около въпросната морска ипотека през лятото на т.г. писа отново изданието Maritime.bg В средата на февруари м.г. то публикува жалба до гръцката прокуратура на нотариус Йоана Андреадаки, за която се твърди, че е изповядала ипотеката на танкера. В жалбата тя заявява, че "такава ипотека не съществува, а самата тя е станала

обект на груба злоупотреба".

Според Андреадаки "Булгаргеомин Лтд" е подала молба за принудителен запор на кораба BADR на базата на фалшифицирани документи и е получила временно разпореждане от съда, с което на танкера е било забранено да отплава от пристанище Бургас.

"За нас буди недоумение цитирането на нотариус Йоана Андреадаки в медии, тенденциозно отразяващи случая и позоваващи се на лъжливи интерпретации на казуса от либийската страна", се казва в становището на "Булгаргеомин Лтд", разпространено в понеделник. В него от дружеството обясняват, че имат документални доказателства, в това число и платена такса за заверка на апостил от съответните гръцки компетентни органи.

"Важно е да уточним, че заверка апостил се поставя след печата на нотариуса и е върховна легитимация на документа. Имаме и становище от гръцки първоинстанционен съд в Атина, че към 04.01.2019 г. срещу "Булгаргеомин" Лтд." ДЗЗД няма нито едно заведено дело", пише още текста на становището.

В края на януари м.г. Върховния касационен съд определя, че

BADR е трябвало да бъде освободен

в полза на либийския си собственик.

Но вместо това на 21 март м.г. частният съдебен изпълнител Тотко Колев уведомява Дирекция "Морска администрация" в - Бургас за насрочена публична продан на моторния танкер. За тази цел според Колев корабът трябвало да бъде задържан за периода от 10 март до 10 април м.г.

По-късно пред Морска администрация е представен и протокол от проведения търг, съставен на 11 април м.г. От неговото съдържание става ясно, че по време на наддаването е било направено само едно предложение и то от "Булгаргеомин Лтд.". С него компанията е била определена за купувач на кораба срещу малко над 10 млн. долара.

След тази процедура през септември т.г. "Булгаргеомин Лтд." ДЗЗД, предприема действия по регистрацията на кораба BADR

с нов собственик и под панамски флаг.

По този повод от Изпълнителна агенция "Морска администрация" на два пъти изпращат запитвания до консулството на Панама, като в отговорите е потвърдено, че въпросният кораб вече плава под флага на страната. Това дава право на новия собственик "Булгаргеомин Лтд." да поиска освобождаване на танкера преди Коледните празници в края на м.г.

Случилото се след това беше описано от капитана на либийския танкер Мохамед Елахреш в публикация от 22 декември т.г. на електронното издание Maritime.bg. Според него ден по-рано въоръжени полицаи, Гранична полиция, представители на "Морска администрация" и цивилни лица са се качили на кораба, нанесли са му удари, заплашили са го с оръжие и са принудили екипажа да напусне плавателния съд.

Според либийската държавна компания General National Maritime Transport Company случилото се е окачествено като

"кражбата на века",

извършена в изключително удачен момент, заради последвалите Коледни и Новогодишни празници.

След това екипажът на 62 хил. тонния либийския танкер е бил свален на брега и репатриран, а на 27 декември корабът е напуснал българските териториални води под панамски флаг и с новото си име – BDIN.

В понеделник арабски медии публикуваха заповед на либийската морска администрация за задържане на всеки кораб, плаващ под български флаг. Тя беше цитирана и от "24 часа". Според вестника инструкциите са били "разпратени до всички търговски, промишлени и нефтени пристанища на Либия" и това са реципрочни мерки "в отговор на действията, предприети от българските власти" спрямо либийския танкер BADR.

Със същата заповед началникът на либийската морска администрация Омар Абделла Джауши е наредил всички плавателни съдове, чиито собственици са български фирми или които са регистрирани в България да бъдат задържани.

Вчера сутринта транспортния министър Росен Желязков съобщи за БНТ, че в момента плавателният съд е

извън български териториални води.

Той има разрешение за еднократно направление до Истанбул за ремонт, но по неизвестни причини не се е придвижил до там.

"В дипломацията винаги действат мерките на симетрия, каза още Желязков. Доколко има симетричност поради това, че става въпрос за частни взаимоотношения между две компании – частна българска и държавна либийска – либийската стана съвсем естествено иска да ескалира спора дипломатически, за да може да прилага адекватни симетрично мерки. Ние считаме, че става въпрос за частноправен спор", каза още транспортния министър.

dnevnik.bg