Известни в Европа и това ще ни помогне да регистрираме странджанския манов мед
От следващата година пчеларите ще получават компенсаторни плащания, съобщи Манол Тодоров, пчелар и председател на сдружение „Странджански манов мед”, цитиран от Фокус. Това става ясно след проведена тридневна среща на пчеларите в Брюксел в Европарламента, инициирана от евродепутата Мария Габриел.
Седмицата на пчелата в Брюксел е била открита от министъра на земеделието и храните Десислава Танева, като там отново са били поставени проблемите на пчеларството в България и Европа. „Пчеларите, чийто пчелни семейства са разположени в съседство или край блокове, които са медоноси, като рапица, слънчоглед, кориандър, ще получат компенсаторни плащания. Тук обаче трябва да отбележим, че това не касае пчеларите, които се занимават с биологично пчеларство, а само тези, които работят конвенционално. Т.е. известно е, че тези, които произвеждат пчелните семейства и пчелни продукти, получават субсидия по мярка 214”, допълва пчеларят.
Той информира, че благодарение на евродепутат Мария Габриел в Брюксел е имало български щанд. Според него той е бил най-посещаван и 90% от хората са се интересували от странджанския манов мед.
„Известни сме вече и в Европа и това ще ни помогне да регистрираме странджанския манов мед като „защитено географско указание” или „защитено наименование за произход”, коментира Тодоров.
Седмицата на пчелата и пчелоопрашването в Брюксел е изключително важна. Присъствали са пчелари от Италия, Германия, Ирландия, нашата група беше много силна. българските пчелни продукти са с висок имидж.
„Нашият щанд беше най-посещаван от всички гости и граждани на Брюксел”, информира Тодоров. Според него на европейско ниво, бъдещето на пчеларството ще се реши като се набляга на взаимоотношението на пчеларите със зърнопроизводителите, като трябва да се запази балансът.
„Защото фермерите поставят въпроса, че трябва да пръскат и торят, за да произвеждат реколта, а пчеларите казват, да произвеждат, но без да вредят. Новото е, че трябва нов подход отностно взаимоотношенията между самия пчелар и зърнопроизводителите. Министър Танева каза, че има шанс нещата да вървят към по-добро”, смята той.
Според него основните проблеми на сектор пчеларство е неадекватното финансиране и здравословното състояние на пчелите в цяла Европа. „Известно е, че в Италия малкия кошерен бръмбар набира скорост. Той е локализирана, но все пак си остава проблем. И колегите от Италия поставят следния въпрос – преки и непреки приходи от пчеларството са 20 -22 млрд. евро. В същото време пчеларите получават около 350 млн. Има голям дисбаланс.
В сектор „Земеделие и животновъдство” в Европа, пчеларите са с най-голям проблем предвид високата смъртност и това, че пчелните семейства намаляват непрекъснато. Според Тодоров финансирането на пчеларството както у нас, така и в Европа е много зле. На срещата в Брюксел се е акцентирало пчеларите да получават това, което заслужават - директна субсидия на пчелни семейства.
