Асоциацията на европейските журналисти - България следи с тревога опитите да бъде търсена отговорност на граждани заради техни критични мнения по отношение на противоепидемичните мерки и политиката на държавата.
Виждаме опит за недопустимо от правна гледна точка разширено прилагане на чл. 326 от Наказателния кодекс. Основната функция на тази разпоредба е да бъдат наказвани авторите на фалшиви сигнали за бомба, както и онези, които злоупотребяват с екипите на полиция, пожарна и спешна помощ, като звънят без нужда на телефон 112. Както и друг път е посочвано, този член не може да се използва за репресия заради изразени критично мнение към действията на представители на властта.
Обявеното извънредно положение и ситуацията с COVID-19 се превърна в повод за опити за по-широко използване на въпросния текст. Именно предложението за разширяване на този член бе обект на вето от страна на президента Румен Радев. Мотивите на държавния глава бяха свързани със защитата на свободата на изразяване и впоследствие бяха уважени единодушно от парламента, който се отказа да изменя тази част от НК.
Въпреки това, станаха известни поне два опита на прокуратурата да търси отговорност на различни лица, разширявайки неправомерно обхвата на въпросния текст, гласящ:
"Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години".
Първи под ударите попаднаха двама лекари от Пловдив, които бяха привикани да дават обяснения заради това, че пред медия са заявили, че болницата, в която работят не е подготвена да приема пациенти с COVID-19. Това не само, че няма как да бъде фалшив сигнал за тревога, а, напротив - е информация от изключителен обществен интерес.
В интерес на цялото общество е да е ясна ситуацията в болниците, за да може да се действа и да се отстраняват пропуските преди пика на епидемията. След силен отзвук, срещу двамата лекари все пак не бяха повдигнати обвинения.
Вторият случай е с публична фигура, която е обвинена по въпросния член заради критики в профила си във Фейсбук по отношение на карантинните мерки. От държавното обвинение посочиха, че именно статусите във Фейсбук са станали повод прокуратурата да се задейства.
Резултатът е обвинение, че лицето е нарушило заповед на министъра на здравеопазването, както и второ обвинение заради това, че е определило преминаването през КПП-та на изходите на големите градове чрез попълване на декларации като неефективна мярка.
Всеки сам може да прецени дали последното може да се тълкува като фалшив сигнал за беда, злополука или тревога.
Подходът на прокуратурата е изключително притеснителен, тъй като под ударите й би могъл да попадне всеки български гражданин, който в лично или обществено пространство изрази критика към орган на властта. Това връща към една отминала епоха от най-новата ни история, когато се попада в затвор или лагер за несъгласие от политическо естество.
Също толкова притеснително е, че заради изразено отношение в социалните мрежи или в медиите някой попада в полезрението на прокуратурата и тя започва целенасочено да търси за какво да го подведе под отговорност. Подобни мерки са открито репресивни и нарушават основни конституционни права.
Наред с това, Асоциацията на европейските журналисти отбелязва, че макар на предложението за изменение на чл. 326, ал. 1 НК президентът да наложи вето, в сила влезе изменение на ал. 2, според което ако от деянието са настъпили значителни вредни последици, финансовата санкция е от 10 до 50 хил. лева, вместо от петстотин до две хиляди лева, както досега.
Така се поставя основателно въпросът, дали подобни сериозни санкции (увеличени между 20 и 25 пъти!) няма да доведат до недобросъвестно отношение и произвол от страна на прокуратурата и държавата.
Тези глоби ще останат част от българското законодателство и след приключване на извънредното положение, а мотивите за приемането им бяха изцяло съобразени с него и отхвърлени по същество от президента, което беше потвърдено по-късно и от самите народни представители.
