Легенда свързва две села с едно и също име в България и Турция /снимки, видео/

Легендарен туризъм ще се развива в българската и турската част на Странджа планина.

Това стана възможно с проекта „Легенди без граници”, съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата ИНТЕРРЕГ-ИПП за ТГС България-Турция 2014-2020.

Изпълните са Център за еврейско-бългаско сътрудничество „Алеф” в партньорство с Одринска изследователска организация на трансграничните култури.

Целта на проекта е да проучи потенциала на Странджа планина за развитие на нови вид туристически продукт – легендарен туризъм, да обвърже характерните странджански легенди с конкретни географски места, да привлече вниманието на местните власти и представителите на туристическия бранш към темата, да създаде 3 пилотни туристически маршрута по легендарните места.

Ето и легендата за Кайнарджа:

Старите предания твърдят, че природата винаги намира начин да свърже хората с родното им място. Доказателство за това е легендата, която разказват в село Кайнарджа. Тук се намират изворите на река Теар, пригодени за туристически посещения.

Според легендата преди много години един овчар пася стадото си край река Дунав. Той изпуснала в реката овчарска си гега, която сам бил издялал и, с която никога не се разделяла. В извития край на тоягата момъкът бил скрил 5 жълтици.

Минали години, овчарят се преселил да живее в село Кайнарджа. Един ден видял на вратата на едно кафене в селото закачена тояга. Не повярвал на очите си. Това била неговата тояга, изгубена преди много години в река Дунав.

Собственикът на кафенето също не повярвал. Твърдял, че е намерил тоягата в един от близките извори и не е възможно да е изгубена толкова далеч.

Овчарят отворил кухината в извития край на гегата, оттам изпадали скритите жълтици и така доказал на всички, че това е неговата тояга, отнесена от водите на Дунав.

Близо до Силистра и недалеч от река Дунав има българско село със същото име – Кайнарджа. От тук започва легендата и наистина за народните предания граници няма.