24 януари е рожденият ден на Природен парк "Странджа". Днес се навършват 29 години от неговото обявяване.
То се извършва със Заповед от Министерството на околната среда с №РД-30 от 24.01.1995 г., с цел дългосрочно опазване на уникалната природа във водосборите на реките Велека и Резовска, както и за осигуряване на устойчиво социално-икономическо развитие в региона.
Природен парк "Странджа" се намира в най-югоизточната част на България, в района на Същинска българска Странджа, непосредствено до границата с Република Турция.
Това е най-голямата защитена територия у нас, същевременно най-големият български Природен парк, покриващ 1% от територията на страната. Неговата площ е 1161 квадратни километра.
В границите му попадат общо 21 селища, сред които 19 села и 2 града (Малко Търново и Ахтопол).
В границите на Природен парк "Странджа" попадат и много защитени територии от други категории, които са със собствен статут на защита - резервати (5 на брой), защитени местности (19) и природни забележителности (6 бр.). По този показател няма никой друг от българските природни паркове, който да включва в границите си толкова много други защитени територии със собствен статут на защита. Паркът е уникален и в друго отношение – той е единственият от всички 11 защитени територии от неговата категория в България, който има излаз на море.
Никой друг от тези паркове няма такова богато съчетание от толкова много и различни типове климат на своята територия.
Парк „Странджа” се явява и единствен представител на суббиома „широколистни листопадни гори на умерения пояс с лавровиден подлес” не само у нас, но и в целия Европейски съюз.
По отношение на биологичното разнообразие, в Странджа "всичко е най-..": най-голям процент горско покритие (80% от територията на Природния парк е заета от гори) и същевременно най-големият дъбов масив в Източна Европа; най-много природни местообитания (121 типа, от които 25 са включени в европейската Директива за хабитатите); най-много видове растения (около 2000), най-много безгръбначни животни (като почти всяка година учени откриват нови видове както за Природен парк "Странджа" и за България, така и нови за науката); най-много видове риби (42 сладководни и проходни, плюс още около 70 вида, обитаващи крайбрежната акватория); най-много видове земноводни и влечуги (съответно 10 и 25 вида); най-голямо видово разнообразие на бозайниците (62, от които 26 вида прилепи, при общо 33 вида от този разред в България); най-много видове птици (283) сред всички Природни паркове у нас.
Сред растенията в Парк "Странджа" особен интерес представляват т.нар. терциерни реликти – топло- и влаголюбиви видове, запазили се до наши дни още от времето на геологичния период Терциер преди 65 – 2,6 млн. г.
Днес в Природен парк "Странджа" са се съхранили 64 терциерни реликтни вида растения, като за шест от тях Паркът е единствено убежище в границите на Европейския съюз.
Най-известният от тези 6 вида е странджанската зеленика (Rhododendron ponticum) – символът на Природния парк. Останалите 5 от тези видове са странджанското бясно дърво (Daphne pontica), кавказката боровинка (Vaccinium arctostaphylos), колхидският джел (Ilex colchica), чашковидната и багрилната звъника (Hypericum calycinum, H. androsaemum).
Терциерни реликти за които Природен парк "Странджа" се явява единствено убежище в България, са пиренът (Erica arborea) и калуната (Calluna vulgaris), сформиращи природното местообитание Европейски сухи ерикоидни съобщества, включено с код 4030 в Директивата ЕИО 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директива за хабитатите).
Голям е и процента на ендемизъм сред растителните видове в Парка – установени са 39 вида балкански ендемити (в света се срещат само на Балканския полуостров), 16 български ендемита (разпространени единствено в България) и два локални ендемични вида (срещащи се единствено в Странджа в световен мащаб).
Последните са търиловото великденче (Veronica turrilliana) и йордановото подрумиче (Anthemis jordanovii). От растенията които не са реликти и ендемити, "Странджа" е единственият Природен парк в България, в който се опазва рядката пясъчна лилия (Pancratium maritimum).
