До преди няколко дни т.нар. „шофьорски плаж” бе фрашкан с природолюбители, които бяха зарязали тесните си апартаменти в прашните си градове и се наслаждаваха на природата и моренцето само на една ръка разстояние от вълните. Те обичат природата, ама колкото и да я обичат, все пак удобството е друго нещо, особено ако си паркирал мощния си джип и караваната или новичкия си кемпер на върха на някоя дюна. Безплатно разбира се, защото дюните и плажа са изключително държавна собственост, а както знаем държавата ни не е много добър стопанин. Това е все едно някой да се настани във вашия двор и да се нарече природолюбител и това да е билетът му за рая.
И така ден след ден, плажче, вечер пред кемпера на биричка, но животът не е само природа. Идва ред да си препереш дрешките, мяташ ги на импровизиран простор. Благоверната ще сготви любимия миш-маш, а обелките и остатъците -зарити в пясъка на същата дюна, която стои под номер в един списък на едно министерство, че е защитена.
Все ще ти се приходи в тоалетна, правиш си тоалетна с три кола и парче басма, може и брезент, изкопаваш дупка за отходното място пак в същата дюна от оня списък и се облекчаваш спокойно ден след ден. За да не те обвинят че си простак, курдисваш на новичкия кемпер българския трикольор и европейското знаме, които нежно се полюшват докато жена ти бърка любимата ти манджичка на газовия котлон директно съвсем природосъобразно на онази същата дюна, между изсъхналите треволяци.
Идилия. Но не би!
Един слънчев юлски ден се събуждаш и виждаш пътя, по който си дошъл че е затворен. Униформени и служители посещават съседните палатки, кемпери и каравани и предупреждават, че къмпингуването върху пясъка и дюните не е желателно, дори е забранено.
Защо бе джанъм, аз съм природолюбител! Обичам природата, затова и съм избрал това райско място- от едната страна защитената местност Алепу с разни ми ти там фауни и флори, от другата страна - моренцето, а аз - по средата, кукнат върху любимата дюна от оня списък.
Море, па те ли ще ми кажат къде ще си плажувам! Аз обичам природата и си имам любима дюна, на която съм си пренесъл макар и в умален мащаб тясното апартаментче от прашния си град.
Коментари
RSS на коментарите по тази тема