Организирано промишлено корабостроене в Царево е от 1941 г. и неговото начало е поставено от Странджанския районен горски кооперативен съюз – Царево, съобщава tsarevo.info.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ:
Напредъкът
През 1942-1945 г. се създават няколко занаятчийски цеха към предприятието, сред които мебелен (за обзавеждане на кораби и за нуждите на населението), тенекеджийница, валцова мелница, коларски и дърводелски отдели, складова база, както и електроцентрала, корабостроителен отдел с четири големи хангара, спомагателни отделения, техническа работилница със стругарско и ковашко отделение. Закупува се нова техника и непрекъснато се обучават млади хора.
През 1943 г. се сформира група от младежи под ръководството на майстора Валериян Димитров, която монтира двигатели, охладителни и освежителни инсталации на корабите. Групата работи по плавателни съдове с различен тонаж, сред които „Босна“ (50 тона), „Тракиец“ и „Тодор Бурилков“ (по 80 тона), „Царица Йоанна“ (по-късно преименуван „Александър Стамболийски“, 100 тона), „Царево“ (150 тона, по-късно преименуван “Странджа”), „Горски кооператор“ (по-късно преименуван на „Люлин“, 200 тона).imageГорянин – най-големият дървен кораб, строен в България – 350 тона. Етап от неговото строителство. Сред тях е и „Горянин“ – най-големият дървен кораб, строен в България – 350 тона. Още от създаването си той се е считал за върховото постижение, както на традиционното дървено корабостроене в страната, така и на корабостроителницата в Царево. Цялата история за него можете да прочетете тук – История на кораба Горянин.
Въпреки нововъведенията, военната криза предизвиква недостиг на суровини, материали и работна ръка в предприятието. За да не се изостава в работата, инж. Карл Трънка дава идея да се строят кораби за кооперативния търговски флот. „Кораби от 100 до 500 тона ще бъдат гръбнака на един трафик от Черно море и Близкия изток“, казва той. Вероятно идеята му е възприета от ръководството на Странджанския районен горски кооперативен съюз, защото се замисля построяването на 500-тонен кораб. Междувременно се работи и за подобряване на работните условия, създава се общежитие за работниците и помощни стопанства (свинеферма, птицеферма, кравеферма), чрез които да се осигури по-евтина храна в работническия стол. Осигуряват се дърва за огрев и транспорт за работниците, което е свидетелство за социалната политика на предприятието.
Постепенно в корабостроителницата се създават традиции: когато се пуска на вода нов плавателен съд, в носа му се разбива бутилка вино, а участвалите в строежа се къпят в морето и празнуват.
Национализацията и създаването на „Прокомбинат“
През 1947 г. обаче Законът за национализацията слага край на дейността в корабостроителницата в Царево. Много от работниците напускат града. Счита се, че няма нужда от строене на големи плавателни съдове, но същевременно се засилва нуждата от ремонтна дейност и създаване на малки рибарски корабчета за нуждите на новата риболовна база в града и предприятието „Черноморски риболов“ – Бургас.
През 1952 г. за целта се създава държавно предприятие – „Прокомбинат“, в което има цех и за лодкостроене. Завръщат се някои от старите майстори, включително и Федя Миронов. Цехът е засипан с поръчки, но отново липсват помещения, оборудване и кадри – първоначално в новото предприятие работят само няколко души. За две години на работа постъпват още 40 работници. Построява се нова сграда. Ръководството на „Прокомбинат“ (първоначално с директор Петър Янков, а после и Иван Фучеджиев) търси начини да осигури техника и работни условия. На посещение е поканен Стоян Тончев, министър на комуналното стопанство и благоустройството. Благодарение на неговата намеса са отпуснати 400 000 лева за построяване на обекта „Хелинг“ за нуждите на предприятието.
Новото пусково устройство е открито през 1957 г. и веднага влиза в експлоатация. Строят се най-вече малки корабчета до 40 тона. По-късно се закупува и автокран, с който се монтират двигателите, както и стругове за изработването на гребните валове. Постепенно дейността и ролята на цеховете се засилват. Затова през 1962 г. с постановление на ЦК на БКП и Министерски съвет се обособява самостоятелно Корабостроително предприятие „Странджа“ със седалище в гр. Мичурин. В същата година, произведен в него 24-местен пътнически катер, печели сребърен медал на Пловдивския панаир.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
