Историята на кораба «Горянин» /част III/

ПРОДЪЛЖЕНИЕ:

Корабът „Горянин“ е най-големият и единствен български тримачтов дървен ветроход, рожба на традиционното дървено корабостроене. Той е и най-големият български учебен кораб родно производство.

***

На 16 април 1982 г. във Варна при тържествена церемония “Н. Й. Вапцаров” бе преименуван на “Патриот” като учебен кораб на ОСО. 

ОПЕРАЦИЯ „ПАТРИОТ” 

„Строителен и технически флот” АД и „Хидроремонт – И&Г” ООД подпомогнаха безвъзмездно Дирекция „Морска администрация – Варна” 

През последните дни на май и в началото на юни т.г. в резултат на операция, организирана от Дирекция „Морска администрация – Варна” с директор к.д.п. Богдан Богданов, подпомогната от Дирекция „Комуникации и информационно обслужване на корабоплаването” с директор д-р инж. Златко Кузманов, с безвъзмездното участие на две частни дружества в сферата на морския бизнес, районът на буна № 1 край Варна бе разчистен от остатъците на потъналия още преди 12 години кораб-ресторант „Патриот” (бивш учебен кораб „Н. Й. Вапцаров”, бивша тримачтова гафелна шхуна „Горянин”). Освен че късаха нервите и въдиците на риболовците и можеха да наранят гмуркачите, отломките на препатилия исторически съд поради малката дълбочина (3-4 м) и близост до буната си бяха чиста навигационна опасност при плаване на различни съдове в тази акватория. 

Също така, бе крайно време макар и един експонат във Военноморския музей да разказва за уникалния кораб (по-подробно по темата виж в бр.5/2003 г. на сп. „Клуб ОКЕАН”). Той е конструиран от българския инженер с чешки произход Карл Трънка, заложен е на стапел на 10 май 1943 г. в корабостроителницата на Странджанския горски кооперативен съюз в Царево и е последният голям кораб с дървен корпус, построен през септември 1947 г. преди нейната национализация. Тримачтовият моторен товарен ветроход „Горянин” има водоизместване 370 т, дължина 39,11 м, ширина 8,50 м, газене 2,81 м, ветрилна площ 313 кв.м и двигател 240 к.с. 

След кратко пребиваване в регистъра на големите кораби към пристанище Бургас, собствеността на Параходство БМФ е предадена в качеството на учебен кораб на Морското училище с ново име „Н. Й. Вапцаров” на 17 май 1951 г. Корабът претърпява преустройства през 1952 – 1953 г. и през 1958 – 1959 г. когато се превръща в чисто моторен и все по-учебен кораб. Със същата цел е предаден за ползване на тогавашната Организация за съдействие на отбраната на 4 ноември 1981 г., която пък през 1990 г. отдава „Патриот” (от 1982 г.) под наем като плаващ (вързан за брега) ресторант. По време на щорм ресторантът потъва на 4 срещу 5 октомври 1993 г. Периодът оттогава, отначало наситен с огледи, комисии и идеи за изваждане и по-нататъшна експлоатация постепенно започва да се характеризира с разграбване от хора и разбиване от стихии за да продължи със забвение. 

Идеята на ДМА – Варна да разчисти акваторията и предаде части от кораба на Военноморския музей набира скорост, съмишленици и помощници в продължение на няколко месеца. На 18 март т.г. водолазите инж. Христо Николов, Владислав Вълков, Бойчо Йорданов, Кирил Панов, Росен Дамянов и Светлин Неделчев от „Хидроремонт И&Г” ООД с управител инж. Иван Иванов извършва подводно изследване и видеозаснемане на останките на „Патриот”. Впоследствие са направени вторични замервания за картиране на местата за сапаниране на останките. Безплатната помощ на фирмата икономисва на ДМА – Варна над 4 000 лв. 

Същинската част по разчистването на буната и изваждането на останките на „Патриот” е извършена от „Строителен и технически флот” АД с изпълнителен директор Феликс Чарчиев. В операцията са включени 100-тонният плаващ кран „Гигант” с капитани Ангел Йовчев и Димитър Калчев, главен механик – Хартюн Прикян и кранист – Георги Манасиев. В леководолазната група с ръководител Димитър Димитров са включени още Велко Мирчев, Светослав Славов и Мирослав Несторов. Кранът и водолазите работят общо 5 дни – на 27, 28, 30 и 31 май и на 3 юни. Извършен е водолазен оглед, грайфиране за разчистване на наносите, сапаниране под водата от леководолази, изваждане на различни корабни съоръжения, механизми и части от корпуса, които са транспортирани до специализираното пристанище на СТФ. Ориентировъчната обща стойност на безвъзмездните операции на дружеството по действащите му тарифи би била 24 000 лв. 

Операцията по разчистването на буна № 1 обогати Военноморския музей с перото и гребния винт с гребния вал, а личните усилия на к.д.п. Богдан Богданов преди нея – с лодбалката и котвата на м/к „Патриот”.

ЧАСТ ПЪРВА ЧЕТЕТЕ ТУК!

ЧАСТ ВТОРА ЧЕТЕТЕ ТУК!