Това каза пред БНР Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
„Трябва да подпомогнем бизнеса да спази изискванията, по този начин и физическите лица ще се чувстват по-защитени. В противен случай за бизнеса ще възникнат много финансови и други задължения“, каза той.
Българският потребител на интернет услуги ще има право на по-голям избор с влизането в сила на европейския регламент, той ще може сам да определи какво иска и какво не иска да ползва, допълни Караджов.
Европейският регламент, който важи също и за аптеки и болници, не налага промяна в начина на работата им.
Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), сподели мнението на бизнеса за европейския регламент, като го нарече „допълнителна европейска бюрокрация“.
Според Иванов фактът, че все още не е приети промени в Закона за защита на личните данни в съответствие с новия регламент, също създава известни притеснения у бизнеса.
„Това е едно пререгулиране във връзка със защитата на личните данни, което налага допълнителни административни и финансови тежести на бизнеса. В много случаи бизнесът не е наясно какво трябва да направи точно, за да изпълни изискванията на регламента. Освен това липсата на национално законодателство, което все още не е прието, също поставя много въпросителни“, каза той.
Това, че все още не са приети промени в Законя за защита на личните данни, е несъществен проблем, защото регламентът има пряко действие, отговори Караджов.
